Кристофър Райх - Игра на милиарди

Вътре криминолозите вече приключваха. Шестима мъже и жени в бели „заешки костюми" от тайвек минаха покрай нея на излизане. Никой не беше изчистил петното, където беше умрял Джими Малой, и кръвта се беше превърнала в черна локва, гъста като кал. Алекс спря, не можеше да откъсне поглед от нея.

— Хм, шефке. — Минц я потупа по рамото.

— Да, съжалявам. — Жената заобиколи дупката в пода, където Шепърд беше паднал, и наведе глава, за да не може никой да види, че избърса една сълза. — Кой е тук от наша страна?

— Аз — обади се Бил Барнс от върха на стълбището. — Качете се горе. Искам да ви покажа нещо.

Барнс беше помощник-отговарящ специален агент по разузнаването и номинално се водеше шеф на Алекс. Мъжът беше истински телевизионен агент: висок, стегнат, доста хубав, с прекалено перфектна коса, с поддържан мустак и блестящи кафяви очи. Носеше дънки и бяла поло риза с логото на нюйоркското КТ на джобчето.

Алесандра се качи бързо по стълбите и се ръкува с Барнс.

— Здравей, Бил.

— Знаех си, че ще се върнеш — отвърна мъжът, определено не беше щастлив.

— Поне веднъж си бил прав. — Алекс погледна през парапета. — Мислех, че всичко е долу.

— Ще слезем след малко. Сигурен съм, че ще искаш да видиш това.

Барнс отиде до края на коридора и посочи към последната стая отляво. Жената погледна вътре. До стената бяха наредени шест легла, по три от всяка страна, подобно на малко спално помещение. Всяко легло беше застлано с чаршаф и сиво вълнено одеяло. Всяко беше перфектно оправено.

Барнс извади четвърт долар от джоба си и го хвърли върху най-близкото от тях. Монетата отскочи и той я хвана във въздуха.

— Мама не може да те научи да оправяш леглото си по този начин.

— Явно господин Шепърд е очаквал гости.

— Така изглежда — съгласи се Барнс.

Тримата агенти на ФБР слязоха по стълбите, минаха през кухнята и се насочиха към гаража.

— Намерихме проход, изрязан в гипскартона зад един шкаф.

— Минц спомена нещо за арсенал. Барнс й хвърли едно фенерче.

— Виж сама. И си дръжте главите наведени. Особено ти, Стрелецо.

Алекс последва мъжа в прохода и включи фенерчето. На земята бяха поставени релси, които позволяваха на количка да се движи напред-назад, вероятно за да се пренасят по-тежките кутии. Десет стъпки по-навътре земята от двете страни беше изкопана в правоъгълни ровове, които бяха 1,20 метра дълбоки, 6 дълги и 3 широки. Сандъците бяха наредени като в оръжеен склад — някои бяха в същия маслинен цвят като онзи, в който бяха автоматите, други бяха обикновен бор, а трети — боядисани в черно.

— Направихте ли проверка? — попита Алекс.

— Първоначална — отвърна Барнс. — Ще ти се завие свят. Мъжът скочи от издигнатата от пръст пътека в складовата яма отляво. От дупката в пода, където нападателят беше паднал върху сандъка с автомати, влизаше светлина. Алекс скочи след него, след което се обърна и предложи ръка на Минц. Тримата тръгнаха между дървените кутии. На първата пишеше ръчни гранати.

О, да, помисли си Алесандра, на това се казваше удар.

През следващите два часа помагаше на Барнс, Минц и още няколко членове на Специалния отряд за борба с тероризма да извлекат оръжията от гаража, за да могат да бъдат обозначени като улики и разгледани. Изнесеното навън включваше два сандъка с АК-47, или 8 автомата, два сандъка със 7.62 мм муниции, или общо 1000 патрона, един сандък с ръчни гранати, общо 20, един сандък с бели фосфорни гранати, общо 20, един сандък с пистолети „Зиг Зауер" 9 мм, общо 8, и четири гранатомета с общо шестнадесет ракети.

— Тук има достатъчно оръжия, за да се започне война — каза Алекс, когато извадиха всичко навън.

— Малка война — съгласи се Барнс.

— Войната не се нуждае от прилагателно пред себе си. Още четири необозначени сандъка останаха неотворени. Алекс вкара края на един кози крак под капака на първия и го отвори. Комуникационно оборудване. Жената коленичи и махна една прозрачна торбичка, в която се намираше многообхватен радиокомплект — ресивър, слушалки, литиеви батерии и колан. Устройствата бяха разопаковани от оригиналните си опаковки, а после комплектовани и опаковани наново.

— Общо осем комплекта — констатира Алесандра и подаде едната торбичка на Минц. — Трябва да се проследят. Все някой някъде ги е купил. Искам да знам къде и кога.

Барнс вече се беше заел със следващия сандък. Дървото поддаде с пукане и капакът падна на земята.

— Бронежилетки — каза мъжът, когато махна предпазния плат отгоре.