Кристофър Райх - Игра на милиарди

Това беше трудна задача… особено без помощ.

Затова предложи идеята си на своите колеги в Министерството за национална сигурност.

Индустриален шпионаж, финансиран от държавата.

Агресивна кампания от систематични, добре планирани кражби на всякаква корпоративна информация с цел да се копира, внедри и подобри, за да може китайският бизнес да се възползва от нея.

Пет години по-късно идеята на Лий можеше да се определи като изключителен успех. Китай можеше да се сравнява с най-напредналите в технологично отношение компании в Америка, Европа и Япония в широк спектър от индустрии: автомобили, компютри, микрочипове, дори сателити и ракетостроене. Бяха се възползвали от пиратската технология, за да постигнат този огромен скок в развитието си.

За своята работа Лий беше награден с офицерски чин в Народноосвободителната армия [27] Народноосвободителна армия на Китай (НОАК) — общото название на всички въоръжени сили на Китайската народна република. Най-голямата действаща армия в света. — Б. пр. , а именно генерал-майор в Разузнаването. След няколко дни щеше да разбере дали щеше да получи още по-желаната титла — вицепремиер на финансите, един от десетте мъже в Постоянния комитет.

Един от десет, който да управлява повече от 1 милиард.

На Лий му беше необходима още минута, за да стигне до крайната си дестинация. Табелката над вратата на офис 2062 гласеше сиско систъмс и беше напечатана точно както на годишния доклад на компанията. Лий беше много стриктен, що се отнасяше до детайлите.

„Сиско Систъмс" (номер 62), с годишен приход от 45 милиарда долара, беше разположен в Сан Хосе производител на компютърен хардуер и софтуер, най-вече на рутери и суичове, компонентите, които оформяха гръбнака на интернет и увеличаваха скоростта на трафика на информационната магистрала. Проучванията сочеха, че 99 процента от всички мрежови дейности се осъществяваха през поне едно устройство на „Сиско".

Лий мина покрай редиците с експерти, насядали на работните си места. На една от стените имаше огромна снимка на централата на компанията. Името „Сиско" беше написано с големи букви като изрязани от блокчета. Мебелировката в помещението беше идентична с тази в централния офис и всеки служител носеше личен бадж около врата си. Мъжете и жените тук дори работеха по сходни проекти като тези на колегите им в Калифорния. Някои се занимаваха с разработката на нови рутери, други с подобряването на съществуващи суичове, а трети с изпълнението на настоящите поръчки от клиентите.

Офисът на „Сиско Систъмс" в сградата на Б-100 не беше официален филиал. Той беше клонинг, или по-скоро паразит, който се хранеше от гостоприемника си, който копираше ДНК-то му проект по проект, отдел по отдел, подразделение по подразделение чрез мрежа от хакнати имейл сървъри, мирър хард драйвове, подслушвани телефони и скрити устройства за наблюдение в хардуер, софтуер и физически съоръжения. Имаше дори микро аудио-видео предавател в офиса на главния изпълнителен директор. Всички тези устройства осигуряваха на Лий и екипа му достъп до 80 процента от дневните занимания на компанията.

— Генерал Лий, за нас е чест, че сте тук — каза директорът на офиса. Мъжът имаше научна степен от Станфорд и беше работил осем години в централата на „Сиско", като две от тях бяха като асистент на изпълнителния директор. В ръцете си държеше правоъгълно устройство с големината на автомобилен касетофон. — Исках вие първи да го видите. Нексус 2000. Абсолютно копие на най-новия и най-добър рутер на „Сиско". Ще го произвеждаме под нашата собствена марка „Блуфайър" и ще можем да го продаваме на клиентите си шест месеца по-рано.

— Цена?

— Двадесет процента под американския модел.

— Впечатляващо. — Лий усети, че мобилният му телефон извибрира, и погледна дисплея му. Спешно: Прихванахме нещо в STS-1в Исландия . — Бихте ли ме извинили?

Генералът напусна помещението и прочете преписа на разговора от преди няколко минути между Робърт Астър и жена на име Пенелъпи Еванс, която бързо се досети, че беше личната асистентка на Едуард Астър. Изглежда, старецът имаше партньорка в своето разследване и сега синът искаше да разговаря с нея.

За момент Лий си спомни един ден отпреди няколко години. Строежът на комплекс i3 беше завършен. Всеки месец той и екипът му успяваха да източат все повече и повече информация от конкурентите си. Седеше на бюрото си, когато вратата се отвори и добре позната фигура влезе през нея. Лий се изправи веднага, чувстваше се едновременно развълнуван и изплашен.