Кристофър Райх - Игра на милиарди

Хората около масата отново изръкопляскаха, за да покажат подкрепата си. В страна, в която статутът се боготвореше, „черната карта", издавана само за онези, които харчеха повече от 100 000 долара на година, беше най-големият символ на богатство.

Лий поклати глава с фалшива скромност, докато клатеше строго пръст.

— Не, не, господин Пинг. Подобна позиция определено е извън възможностите ми. Има много кандидати, които са много по-квалифицирани от мен.

Лий лъжеше и всички в залата го знаеха. Благоприличието изискваше да не изглежда прекалено уверен в избора си. След четири дни членовете на Китайската комунистическа партия щяха да се съберат на конгрес, който се свикваше веднъж на десет години и на който се избираше следващият лидер на страната. Освен президент партията щеше да избере десетчленния Постоянен комитет, който да оглави най-важните министерства. Пламенната мечта на Лий беше един ден да бъде назначен на поста вицепремиер на финансите. Всяко действие, което беше предприел през изминалите десет години, беше насочено към подобна развръзка. Някои, като създаването на „Чайна Инвестмънт Корпорейшън", бяха известни на всички и сформираха основата на публичното мнение за него. Други бяха много по-впечатляващи, но известни само на малцина. Тези малцина обаче стояха на върховете на правителството и управляваха армията, Министерството за национална сигурност и разбира се, Министерството на финансите. Точно тези му действия, а не инвестиционните му печалби, щяха да му гарантират постигането на най-желаната цел.

— Освен това — продължи Лий — откъде бих имал толкова много пари за такава карта?

Срещата продължи. Следващият човек дискутира инвестициите в американските частни фирми и хедж фондовете. Възвръщаемостта отново беше впечатляваща, както при инвестициите на ЧИК в корпоративните бонове.

Инвестициите не се правеха единствено заради финансовата изгода. Всяка си имаше и стратегическа цел. Компании, които приемаха ЧИК, инвестиционната фирма, като важен акционер, подкрепяха политики, ползотворни за Китай, страната. Подобни политики включваха добри тарифи за китайски внос, подкрепа или поне мълчание относно евентуално обединение с Тайван и твърда ръка по темата за заздравяване на китайския юан.

Последната точка беше особено важна за Магнус Лий. Той беше шокиран от изявлението, че страната ще продължи да следва политика за повишаване стойността на валутата. Понастоящем Китай страдаше от сериозен спад в икономическите дейности. Официално беше оповестено, че икономиката нараства с 9 процента на година, но Лий знаеше, че не е така. Необработените доклади показваха, че икономиката се влачи с анемичните 7 процента, бедствена фигура в една страна, където над 100 000 души се присъединяваха към работната сила всеки ден. Като способен икономист той беше наясно, че можеше да съживи страната, като побутне износа. За да може да го направи, трябваше да предложи стоки, които бяха атрактивни за чуждестранните пазари. За това имаше само едно решение: обезценяване.

Имаше и друга причина Лий да желае това. Като всички правителствени представители той имаше личен интерес в частния сектор, а именно в недвижимите имоти. Всички знаеха, че пазарът на имоти е стигнал дъното. Той — най-добре. Докато икономиката не се стабилизираше, нямаше да има купувачи за безбройните му луксозни проекти. Имаше нещо много повече освен всичко това, но Лий се насили да не мисли за него сега. Нещата щяха да се оправят след няколко дни.

Последният директор се изправи и говори десет минути относно амбициозните начинания на съвета в недвижимите имоти. Най-скорошните сделки със земи включваха закупуването на 200 000 акра земеделска земя в Колумбия, 50 000 акра в Перу, милион акра в Чили, златна мина в Южна Африка, сребърна мина в Австралия, диамантена мина в Конго и богат на уран парцел пак в Австралия. Имаше покупки в Намибия и Пакистан, дори и в Съединените американски щати.

— Трябва да ви съобщя някои лоши новини — обяви директорът по недвижимите имоти и природните ресурси. — С голяма мъка ви съобщавам, че двама от нашите уважавани мениджъри бяха убити в Замбия през изминалата седмица. По време на посещение в една от златните ни мини мъжете били приклещени от миньори, които искали повишение на заплащането от четири на шест долара и намаление на работните часове през седмицата от осемдесет на шестдесет. Разбира се, нашите мениджъри отказали. Миньорите ги убили с кирките си.