Кристофър Райх - Игра на милиарди

Боби не отговори. Вече се намираше в търговския отдел. Марв беше прав. С юана никога не се случваха моментни отклонения. За разлика от другите валути, той не плаваше свободно. Китайското правителство управляваше с твърда ръка дневните приливи и отливи. Съвсем наскоро то позволи валутата да бъде търгувана от чужденци. Неочакваното отклонение го притесни. Може би това беше накарало стомаха му да се разбунтува. Каквото и да беше, щеше да се тревожи за позицията по-късно. Сега имаше нещо по-важно за вършене.

На другия край на земното кълбо имаше още някой, който се тревожеше за моментното отклонение.

— Добър ден, господа — каза Магнус Лий, председателят на „Чайна Инвестмънт Корпорейшън" или ЧИК. — И, госпожо. Имаме много работа. Предлагам да започваме.

Лий стоеше начело на конферентната маса на двадесетия етаж на сградата „Ню Поли Плаза" в Пекин. Днес беше последният понеделник от месеца, в който се събираше инвестиционният комитет.

„Чайна Инвестмънт Корпорейшън" беше създадена през 2007 година с единствената цел да инвестира огромната наличност от чужд валутен резерв. Десетилетия наред Китай изнасяше много повече стоки и услуги, отколкото внасяше. Резултатът беше кумулативен излишък от 3,5 трилиона долара, сума, която беше равна на годишния брутен вътрешен продукт [22] Брутен вътрешен продукт (БВП) — мярка за количеството произведени стоки и услуги за определен период от време в даден географски район. Един от начините за измерване на националния приход и продукция. — Б. пр. на Германия и по-малка само от тези на Япония, на самия Китай и на Съединените американски щати. Три четвърти от тези пари бяха вложени в най-безопасния и най-консервативен финансов инструмент на планетата: съкровищните бонове на САЩ. На една четвърт им беше позволено да търсят по-атрактивна цел. Парите, пренасочени за инвестиране в акции, корпоративни облигации, недвижимо имущество и онова, което финансистите обичаха да наричат „специални ситуации", бяха отделени в така наречения „суверенен инвестиционен фонд", какъвто беше ЧИК. Комитетът се беше събрал точно заради тези пари.

Лий беше основал фонда с 200 милиарда долара. Оттогава беше направил сумата на 900 милиарда. Харесваше му да мисли за себе си като за най-богатия човек на света. Въпреки това 900 милиарда бяха малка част от всички резерви на страната му. Като повечето богати мъже, и той беше вродено алчен. Искаше още.

От своето място начело на масата Лий мълчаливо поздрави всички членове на Комитета с усмивка и поглед от неговите ледено сини очи. Срещата си имаше строго установен дневен ред. Всеки директор се изправяше и предлагаше сбит доклад от последните дейности на неговия или нейния отдел. Лий започна с отговорния за акциите в Северна Америка директор.

— Моля, господин Пинг, започнете.

— Щастлив съм да съобщя, че увеличихме залога си в „Морган Стенли" до дванадесет процента. Това е първата ни значителна покупка на дялове в компанията от първоначалната ни инвестиция през 2007 година. Явно моментът не беше подходящ.

— Господин Пинг — каза Магнус Лий, — дори най-красивата роза не може да вирее в бедна почва.

Пинг засия, публично беше освободен от чувството си за вина.

— През изминалия месец — продължи той — купихме осем процента дялово участие в „Нобъл Енърджи Груп" за 900 милиона долара, седем процента в „Боинг" за 5 милиарда и четири процента в „Интел" за 5 милиарда. До днешна дата разполагаме с дялове в осемдесет и девет американски корпорации на стойност 400 милиарда долара. Шестдесет и седем от тях са в списъка на 500-те най-печеливши корпорации. Двадесет и пет са в списъка на 100-те. Що се отнася до пазара, инвестициите ни показват увеличение с двеста процента.

Политика на ЧИК беше да купува само миноритарни дялове в чуждестранни корпорации и да не влияе на политиката на тези компании. Също така политика на ЧИК беше да инвестира в широк спектър от индустрии: енергетика, потребителски продукти, финанси, авиокомпании, автомобили и разбира се, в технологии.

Най-накрая директорът, отговорен за акциите в Северна Америка, заяви, че тъкмо е приключил с преговорите да закупи голям дял в една от най-престижните компании за финансови услуги, а именно „Американ Експрес".

Лий изръкопляска и цялата зала последва примера му.

— Впечатляващо — каза той. — Вероятно всички ще получим платинени карти.

— Ах, господин Лий, определено вицепремиерът заслужава „черна карта".