Кристофър Райх - Игра на милиарди

Точно това беше проблемът с горещите пари, помисли си Астър. Винаги преследваха най-висока възвръщаемост, местеха се от един фонд в друг като някакъв надървен тийнейджър, който обикаляше баровете и подхващаше разговор с момичето с най-русата коса и най-големите цици. Ако му излезеше късметът през първите десет минути, оставаше. Ако ли не — преместваше се в следващия бар.

Такива хора не можеха да се похвалят с пълно тримесечие на едно място.

Мениджърите на хедж фондове обичаха продължителността. Те се опитваха да градят активи, тримесечие след тримесечие, година след година. Предпочитаха клиенти, които споделяха инвестиционната им философия и оставаха с тях в дългосрочен план (изтърпяваха ядрени катастрофи като 10-процентна или по-голяма загуба за една година). Ревънтлоу беше богат колкото Рокфелер, но залагаше като комарджия на доковете.

— Виж — започна Астър, — разбирам, че не желаеш парите ти да стоят на едно място и да получават обичайната пазарна възвръщаемост. Сигурен съм, че можем да измислим нещо. Всеки от другите ми фондове ще приеме с отворени обятия инвестицията ти. Мога да доведа мениджърите ни тук до две минути. Мисля, че ще си струва времето ти да изслушаш предложенията им.

— Фонд „Астър" — натърти Ревънтлоу, сякаш обявяваше някакво постановление. — Съгласен съм с теб, че можем да измислим нещо.

Боби се усмихна, макар и само за да се въздържи да не разбие зъбите на госта си. Имаше последователност в лудостта му. Увеличаването на позицията му в юана не беше просто въпрос да се обади на брокера си и да купи още десет или двадесет хиляди контракта. „Комсток Астър" понастоящем разполагаше с около 3 милиарда долара в хазната си. От тази сума Боби беше заложил милиард срещу юана, или иначе казано, залагаше, че той ще се обезцени по стойност срещу долара.

Ето как работеше математиката. За да се спекулира с валута, трябваше да се купуват контракти, които предвиждаха какво щеше да струва определената валута след тридесет, шестдесет или деветдесет дни в бъдещето. Един контракт възлизаше на 1000 долара от стойността на тази валута. Астър беше купил 200 000 контракта, които му даваха контрол над 20 милиарда стойност от тази валута, или около 126 милиарда юана. Не беше необходимо да плаща всичките 20 милиарда. Според марджиновите изисквания на Чикагската борса за опции (ЧБО) — организацията, която следеше за търговията на валути, той трябваше да депозира само 10 процента от стойността на контрактите, в неговия случай 2 милиарда долара. Астър внесе единия милиард от себе си, а другия зае от банки, които специализираха в подобни сделки, като по този начин правеше двоен ливъридж на позицията си.

Ако вземеше 300 милиона долара от Ревънтлоу, трябваше да мине през всичките си кредитори и да предоговори споразуменията си.

— Не — отвърна Астър. — Не можем.

— Моля?

Боби се изправи и артистично погледна към часовника си.

— Не можем да измислим нищо. Фондът е затворен. Има ли нещо друго?

Челото на Ревънтлоу се сбръчка, по бузите му изби червенина.

— Двамата говорим за триста милиона долара, нали?

— Триста милиона или три милиарда, все тая.

— Но…

— Сигурен съм, че ще останеш доволен от постъпленията си това тримесечие. Самите ние очакваме нещо голямо в основната позиция. Ако няма нищо друго…

— Не можеш да ме отхвърлиш. Аз трябва да… ние трябва да… инвестираме тези пари.

Астър тръгна към вратата.

— Довиждане, Септимъс.

Ревънтлоу стана от стола, бледото му лице беше придобило още по-блед нюанс, спокойният му външен вид се беше пречупил, това беше човек в първа фаза на шок. Очевидно досега никой не му беше казвал да си вземе тристате милиона долара и да си ги завре в задника.

Астър позволи на госта си да се изпрати сам. Върна се на бюрото си, отвори чекмеджето и лапна един зантак. Наближаваше едва десет часа, но стомахът му беше започнал да се бунтува. Нямаше представа какво се случва там вътре, приличаше му на вулкана Везувий, готов да изригне всеки момент.

Ревънтлоу.

Горещите пари винаги му причиняваше това. Астър мина покрай Шанк на път за навън.

— Какво става? — попита го приятелят му. — Не можеш просто да си тръгнеш.

— Има нещо, което трябва да свърша.

— Като?

— Ще ти обясня по-късно.

— Какво ще правим с позицията? Астър се спря на вратата.

— Какво за нея? Всичко е наред. Онова беше просто моментно отклонение.

— Точно — отвърна Шанк. — При юана никога не се случват моментни отклонения.