Кристофър Райх - Игра на милиарди

Офисът на Астър беше разположен в ъгъла на сградата, близо до търговския отдел. Вратата беше отворена и мъжът беше посрещнат от невероятна гледка — на юг се намираше Батъри Парк, след това се виждаше Статуята на свободата, Статън Айлънд и Ню Джърси.

Ню Йорк. Центърът на Вселената.

Астър остави куфарчето и се разположи на стола си. Електронна стъклена стена му позволяваше да вижда какво се случва на етажа. Тази сутрин стената беше тъмна. Първата му работа беше да провери пазарите. Завъртя се, за да види композицията от монитори, които заемаха половината му бюро. Фючърсите показваха, че пазарът ще отвори с голям спад, малко повече от три процента. Европейските пазари бяха смесени. Азиатските бяха с процент надолу. Спадът в американския пазар беше като коленен рефлекс, щеше да отскочи след ден-два.

Като видя числата, Астър изпита мигновена тръпка. С пет милиарда долара в играта, той не беше просто наблюдател, той беше съществена — па макар и малка — част от голямата, изключително могъща и ефикасна машина. От огромната, кипяща магистрала на постоянно променящата се, винаги еволюираща информация. Някои хора катереха скали, други скачаха от самолети. Астър получаваше своята тръпка, седнал на стол. Това беше една игра на интелект и съревнование с шанса, който постоянно ти стоварваше отгоре неочаквани и невиждани събития. Дамоклев меч от злато и алчност. Седни. Закопчай колана. Включвай се. Вършеше това от двадесет години и въобще не му омръзваше.

Астър премести поглед от фючърсите към символа, който го притесняваше най-много.

Позицията.

— Шест и тридесет — каза той и погледна през рамо към Шанк, който се разхождаше наоколо. — Няма за какво да се тревожим.

— Все още искам да се подготвим за пресконференцията. Астър натисна един бутон и от шкафа до стената се появи тънък екран.

— „Блумбърг" [21] „Блумбърг" — частна американска компания, която предоставя информационни финансови услуги, както и финансови софтуерни инструменти. — Б. пр. , нали?

— Да — отвърна Шанк.

Боби отвори чекмеджето си и започна да рови в него. Имаше малки оранжеви шишенца с липитор, ксанакс, имодиум, амбиен. Най-накрая извади кутийка алтоидс и лапна три. На друг екран се виждаше сутрешният му график.

В девет имаше среща със Септимъс Ревънтлоу, който управляваше семейния офис на Ревънтлоу. „Семеен офис" беше терминът, който се използваше, за да се опише потокът на пари от едно поколение към следващото, което се нагърбваше с управлението им. Такива като рокфелеровци, ротшилдовци и дори астъровци. Когато Боби навлизаше в този бизнес, семейните офиси неизменно работеха със „стари пари", пари, спечелени преди петдесет до сто години от отдавна мъртъв магнат. В наши дни беше различно. Семейните офиси работеха с милиарди, спечелени от частни инвестиционни експерти, софтуерни милиардери и интернет предприемачи, като всеки един от тях си беше доста жив.

В десет имаше среща с „Пасифик Венчърс", частна инвестиционна фирма, която управляваше около десет милиарда долара. Основната им игра беше да купуват компании, да ги реконструират (малко подрязване на храстите, обновяване на инвентара) и да ги продават на доста сериозна печалба. Също така инвестираха в хедж фондове като „Комсток". Астър влезе в акаунта им и видя, че тази сутрин са инвестирали малко повече от сто милиона във фонд „Астър". „Пасифик Венчърс" бяха добър клиент.

„Комсток" управляваше четири фонда. „Комсток Алфа" беше дългосрочен/краткосрочен фонд. Това беше класически хедж фонд, който не се опитваше да срути пазарната възвръщаемост, задоволяваше се с победа над основните индекси — „Дау", НАСДАК или S&P — с няколко процентни пункта.

Екипът, който обслужваше фонд „Алфа", водеше живот пред мониторите. Когато пазарът се вдигнеше нагоре или пропаднеше, не можеха да си позволят да напуснат бюрата си дори за да отидат до тоалетната. Хората обичаха да се шегуват, че носят катетър. Що се отнасяше до другата работа, пърдяха си на воля. Нямаха никакви притеснения за това. Никой не казваше, че търговският отдел е приятно място за работа.

„Комсток Риск" беше арбитражен фонд, а те инвестираха в две насоки: поглъщания на компании — утвърдени и спекулативни — и покупко-продажба на валути. Използваше ливъридж, за да удвои залозите, дори да ги утрои, но никога повече от това.

„Комсток Нютън" беше количествен фонд. Честно казано, Астър нямаше представа какво правят, освен че използваха много математика и сложни уравнения, наречени „алгоритми", които предвиждаха дали стоките, златото, петролът или всичко, на което би искал да заложи човек, ще се повишат, или ще паднат. Голяма част от работата им представляваше високочестотна търговия, което означаваше, че купуваха и продаваха стотици стоки в рамките на един час. Надпреварата между високочестотните търговци — да видят кой първи е приел поръчките им — беше станала толкова напрегната, че Нюйоркската фондова борса позволи на фирмите да разположат компютрите си в същата сграда, като тази на Борсата, в подобен на затвор комплекс в пущинаците на Ню Джърси. Дори забавяне една милионна от секундата можеше да доведе до значителни загуби.