Кристофър Райх: Игра на милиарди

Третият въпрос осигуряваше по-голямо поле за изява на любителите на теории на конспирации. Някои от отговорите предполагаха, че шофьорът на превозното средство е бил екстремист, а други, че Хюз, Гелман или Астър са играели за противников отбор, че са били шпиони, чиито мозъци са били промити от чужди сили, за да убият президента. Никой не можеше да предложи разумен отговор.

Единствено последният въпрос беше успял да получи бърз отговор. Агентите на тайните служби, които бяха натоварени с охраняването на Белия дом, бяха сметнали, че превозното средство, в което се намираха Хюз, Гелман и Астър, представлява реална опасност за безопасността на президента и на онези, които се намираха в сградата с него, затова бяха действали по този начин.

— Q. E. D. - каза Астър. Съкратено за „ Quod erat demonstrandum ", единственият израз на латински, който знаеше. В общи линии означаваше „Вярно ли бе, Шерлок?".

Нито веднъж обаче не чу думата „Палантир".

Астър се размърда на мястото си. Почувства се неудобно, че в последните си мигове баща му се беше свързал с него. Все пак нямаше братя или сестри. Майка му почина от рак, когато беше на десет. Не можеше да се похвали с героична борба. Тя не се „бори с рака". Така и не получи шанса да бъде една от „оцелелите". Поставиха й диагноза. Отиде в болница. Няколко седмици след това почина. Всичко приключи за три месеца. Тогава беше лято, помнеше Боби. Непоносимо горещ юлски ден, който прекара в болница „Слоун Кетъринг", докато чакаше майка си да умре. Най-вече си спомняше миризмата. Амоняк, дезинфектант и почистващ препарат с аромат на лимон, с който лъскаха подовете. Тя не беше достатъчна, за да прикрие вонята на смърт. Той се беше заклел никога да не влиза в болница, за да умре в нея.

След това останаха само баща и син. Астър отиде в частно училище след седми клас и повече не се завърна у дома. Виждаше се с баща си по време на ваканциите, но за кратко, на определени, планирани периоди, никога за повече от три или четири дни. Това се случваше в началото и в края на лятото между десетседмичния лагер в Мейн. Денят на благодарността, Коледа и пролетната ваканция включваха пътувания до курорти като Вейл, Санкт Мориц и Бермудските острови, където забавленията на открито служеха за оправдание двамата да не бъдат заедно.

Така беше по-добре.

Проблемът се появи, когато беше на четиринадесет. Изгониха го за първи път от училище в девети клас, за втори в десети и за трети в единадесети. Не ставаше въпрос за интелигентност. Винаги получаваше високи оценки. На предварителния SAT тест постигна перфектни резултати и получи възможност да се бори за Националната стипендия. Проблемът, бяха единодушни учителите му, беше липсата на мотивация.

Астър не беше съгласен с това, но нямаше намерение да споделя семейните си тайни с непознати. Бяха необходими доста ходатайства от страна на баща му и значително дарение на училището, за да му намерят място за последната година. Само след две седмици го изключиха за „непристойно поведение" заради организирането на спортни залагания в общежитието му. Също така намериха при него алкохол и марихуана. Фактът, че десет от учителите му, включително училищният капелан, бяха най-големите му клиенти, не му помогна по никакъв начин.

Това беше краят. На седемнадесет взе изпита, който му осигуряваше гимназиално образование, и поиска да бъде обявен за еманципиран непълнолетен [18] Еманципиран непълнолетен — непълнолетен, който е освободен от контрола на своите родители или настойници. — Б. пр. . Завърши разорен държавното училище в Западен Ню Хампшир, където живееше със семейството на близък приятел, и освободен от всякакви фамилни връзки.

— Защо на мен? — зачуди се Боби, загледан в съобщението. Макар баща му да нямаше други близки роднини, той разполагаше с много верни приятели, повечето от които разполагаха от своя страна с високи позиции и сериозна власт. Те определено имаха много по-големи шансове да разберат какво означава „Палантир". Защо се беше свързал със сина, с когото не беше говорил от пет години?

Въпросът отказа да го остави на мира, докато хеликоптерът се наклони на една страна и сапфирената повърхност на Атлантическия океан се отрази в предното му стъкло. Радиото изпука и от въздушен контрол им дадоха разрешение да кацнат.

— Поемам лоста — съобщи Астър.

— Лостът е ваш — отвърна пилотът.

Боби вдигна колективните контроли и закара хеликоптера над площадката за кацане, повдигна леко носа и колелата му докоснаха твърдата повърхност.