Кристофър Райх: Игра на милиарди

Марв Шанк чакаше до асансьорите, когато Астър пристигна.

— Хей, Боби. На полуден ли си? Не получих известие за това.

Астър провери часовника си. Часът беше осем и половина, но Шанк изглеждаше така, все едно работи здраво от часове. Ризата му беше отпасана, вратовръзката му беше изкривена на една страна, а лицето му беше цялото в пот. Боби го тупна по рамото.

— Знаех си, че мога да разчитам на теб да не повдигаш темата за баща ми.

— Та ти го мразеше. За какво да го споменавам? — отвърна Марв и побърза да се върне към служебните въпроси. — Исках да се уверя, че ще те хвана, преди някой друг да го е сторил. Има пресконференция в Шанхай в 9:15. С търговския представител на САЩ.

— Знаеш ли за какво ще бъде?

— Нямам никаква представа. Точно това ме изнервя.

— Някаква промяна в позицията?

— Нада.

— Тогава защо си толкова нервен?

— Работата ми е да съм нервен.

— Ако не се изнервяш — каза Астър, — няма да печелим пари.

— Но този път…

Боби се спря и се обърна към приятеля си.

— Какво има този път?

— Прекалено пикантно е за вкуса ми.

— Покажи малко вяра. Някога грешал ли съм за нещо толкова голямо?

Шанк отвори стъклената врата, която водеше към компанията им.

— На пазара — каза той — не му пука за преди.

Астър влезе вътре. На избеляла кленова табела над рецепцията със златисти букви пишеше „Комсток Партнърс". Мъжът почука с пръсти по плота, когато мина покрай нея.

— Здравейте, дами — поздрави рецепционистите, двама млади мъже, които се надяваха един ден да получат шанс да се занимават с търговия. — Донесете ми обичайното. Този път се уверете, че е горещо.

„Обичайното" представляваше двойно еспресо с лимонова кора от едната страна, бишкота и сок от житняк, в случай че се вдъхновеше. В интерес на истината еспресото винаги беше изключително горещо, но смяташе, че е негово задължение да държи новобранците винаги нащрек. Урок номер едно: в този бизнес не можеш да бъдеш прекалено внимателен.

Без да забавя крачка, Астър продължи надолу по коридора, където се намираха административните офиси — счетоводството, правният отдел, Ай Тито.

— Къде са ми петдесетте бона?

— Чекът е на бюрото ти — отвърна Шанк. — Голям скок беше. Как е гърбът ти?

— Не ми напомняй.

— Сигурно чуха цопването ти чак в другия щат. Страхотно парти. Съжалявам, че трябваше да приключи поради подобна отвратителна причина.

— Смятах, че няма да повдигаш темата.

— Просто ми се изплъзна от устата. — Шанк хвана Астър за ръката, спря го и го бутна към стената. Боби стоеше неподвижно, големият корем на приятеля му се притискаше в него.

— Марв, какво смяташ да правиш… да ме целунеш ли?

— Наистина, Боби, как си? Става въпрос за баща ти. Можеш да говориш с мен.

Астър погледна Шанк право в очите.

— Добре съм, Марв. Наистина.

— Сигурен ли си?

— Да не искаш да се закълна?

— Майната ти — отвърна мъжът и го пусна, като преди това го бутна в стената. — Ето какво получавам, когато съм загрижен.

— Ако искаш приятел… — започна Боби.

— Купи си куче — казаха двамата едновременно. Астър вдигна ръка и Шанк я плесна.

— Помислих си, че си се размекнал — пошегува се Боби.

— Помислих си, че сърцето ти е разбито.

— Няма такова нещо.

Търговският отдел представляваше огромно отворено пространство с прозорец от пода до тавана, от който се виждаха Граунд Зиро [19] Граунд Зиро (Кота Нула) — мястото, на което допреди терористичната атака на 11 септември 2001 г. се намираше Световният търговски център. — Б. пр. , „Уолстрийт" и Ийст Ривър — гледки, които гордо играеха ролята на външна стена. Бюрата бяха заели цялата дължина на помещението. Четиринадесет търговци седяха един срещу друг на неравни разстояния. Плоски монитори разграничаваха всяко едно място. Работните места варираха от безупречно подредени до хаотично разхвърляни. Преброи три кутийки пепцид, две тъмс и шишенце маалокс. Професионалните играчи се контузваха. Търговците получаваха язва. Ако не се нараниш, докато играеш, значи не играеш достатъчно всеотдайно.

Астър осъзна, че всички замлъкнаха, когато влезе в помещението, затова се обърна към тях:

— Слушайте, хора. Знам, че сте чули за баща ми. Нямам представа какво точно се е случило, не знам нищо по-различно от това, което знаете вие. Ако разбера нещо, ще го съобщя на всеослушание. Съболезнованията ви са оценени, но както повечето от вас знаят, двамата имахме спречкване преди време. Не очаквайте да се скрия в офиса си и да тъгувам. Ще съм тук в отдела и ще яхам задниците ви както всеки друг ден. Така че се залавяйте за работа и направете малко пари.