Кристофър Райх: Игра на милиарди

— Колко време още ще ни карат да обикаляме? — попита Астър.

— Ние сме следващите. Просто изчакваме площадката да се освободи.

Боби охлаби коланите на раменете си. Денят беше прекрасен, небето беше синьо. Погледна на юг, за да се наслади на чудесната гледка към Атлантик Сити. През предното стъкло на своя „Аероспасиал AS350" — „Катерица" — успя да преброи четири хеликоптера, които кръжаха около летището за хеликоптери, на което се намираше, в центъра на Манхатън.

Астър хвърли поглед на таблета в скута си, който показваше как се движат световните финансови пазари. Европа беше с 2 процента надолу от страх, че инцидентът във Вашингтон е бил терористична атака. В Хонконг индексът „Ханг Сенг" беше паднал с 4 процента, преди да започне отново да се качва.

Китай си имаше свои собствени проблеми и смъртта на трима американски финансови светила нямаше никакъв ефект — позитивен или негативен — върху него. Фючърсите [14] Фючърси — финансов договор, който задължава купувача да закупи актив (или продавачът да продаде актив), като стока или финансов инструмент, на предварително определена дата и цена. — Б. пр. на Нюйоркската фондова борса, НАСДАК [15] NASDAQ (National Association of Securities Dealers Automated Quotation/ Автоматизирани котировки на Националната асоциация на дилърите по ценни книжа) — американски извънборсов пазар в Ню Йорк, специализиран за акциите на високотехнологични компании — производство на хардуер, софтуер и др. — Б. пр. и S&P 500 [16] S&P500 (Standard & Poor's 500) — вторият най-използван индекс за оценка на състоянието на фондовия пазар в САЩ след „Дау Джоунс". — Б. пр. бяха доста по-ниски.

Астър изведе списък на отворените си позиции. В една от колоните се изчисляваха печалбите и загубите му, общата сума беше обозначена с удебелен шрифт най-отдолу. Числото беше черно, но не и голямо. Очите му се спряха на един-единствен символ. До него стоеше номиналната стойност на инвестицията му. 2 000 000 000 долара. Тя представляваше залог за стойността на валутата [17] Търговците могат да залагат, че стойността на валутата на една страна ще се промени спрямо стойността на валутата на друга. — Б. пр. . През цялото лято това число не се беше променяло с повече от половин процент надолу или нагоре. Валутата непоколебимо бранеше стойността си срещу долара.

По някое време през следващите дни това щеше да се промени.

Астър прибра таблета в чантата до него. На запад един хеликоптер излетя от площадката и се насочи към Ийст Ривър. Мислеше си колко много баща му мразеше хеликоптерите и как беше отказал да се присъедини към него за полета му над града, дори когато двамата се разбираха. Не ги мразеше заради самите хеликоптери, а заради факта, че синът му притежаваше такъв и че беше спечелил всеки цент, за да си го купи. Не съществуваше подобен гняв като на ядосан инвеститор.

Астър извади телефона си и отново отвори съобщението от баща си.

Палантир.

Когато потърси в интернет, излезе му само санскритска дума, която означаваше „просветление", и нищо друго. Ако новините бяха отразили коректно времето на смъртта на баща му, това съобщение се броеше за негови последни думи. Или поне за последна дума. Трябваше да го вземе на сериозно.

Телефонът иззвъня. Астър видя, че му се обаждат от офиса.

— Слушай, Марв, ще съм на линия след десет минути. Никой не отговори. В слушалката се чу бял шум.

— Марв… там ли си? Марв?

Астър провери екрана и видя, че има четири чертички обхват. Въпреки това не чуваше партньора си. Затвори и се обади отново, но обаждането не можеше да бъде осъществено. Телефонното покритие в Манхатън си беше проблематично. Не се разтревожи. Марв можеше да почака.

Боби отново погледна съобщението. Прекара нощта вторачен в стена от монитори, превключваше от канал на канал с надеждата, че ще се добере до ново късче информация, която беше пропуснал, нещо, което да му помогне да разбере какво се беше случило с баща му, и по-важно защо.

До сутринта анализаторите бяха свели случилото се до четири въпроса: Защо Хюз, Гелман и бащата на Астър са искали да се видят с президента толкова късно в неделя вечерта? Защо въобще тримата са се събрали по това време? Защо агентът на тайните служби — ветеран с двадесет и пет годишен стаж, семейство и четири деца — е излязъл от пътя и е поел напряко към Южната морава на Белия дом? И защо агентите на земята е трябвало да направят на пух и прах шевролета?

Отговорите на първите въпроси се свеждаха до някаква неизвестна заплаха за финансовата система на страната. Повечето от коментаторите бяха съгласни, че именно присъствието на Едуард Астър сред тези двама най-висшестоящи икономически представители предлагаше най-много следи. Въпреки това никой нямаше представа каква е същността на заплахата. Единственият друг човек, който явно е знаел за срещата, е бил вицепредседателят на Федералния резерв, който потвърди, че тримата мъже са се срещнали в Екълс Билдинг в девет вечерта. На въпроса кой е изискал срещата, той не знаеше дали е бил министърът на финансите, или изпълнителният директор на Нюйоркската фондова борса. Със сигурност обаче не е бил председателят на Резерва.