Джефри Дивър - Часовникаря

— Какво най-много обичаш да ядеш?

— Какво…

— Любимата ти храна. Коя е.

Дънкан се намръщи леко. Често се мръщеше, вземаше всичко сериозно и за всичко имаше премислен отговор. Този въпрос обаче го изненада. Той се изсмя смутено:

— Ами, нали знаеш, че не ям много.

— Все пак трябва да имаш любима храна.

— Не съм се замислял. Защо питаш?

— Ами, мислех си да отидем някъде и да сготвя вечеря за двамата. Мога да правя много неща. Спагети… Обичаш ли спагети? Правя ги с кюфтенца. Може със сметанов сос. Наричат се „Алфредо“. Или с доматен.

— Ами, май предпочитам доматен. Така си ги поръчвам на ресторант.

— Тогава така ще ти ги направя. Ако сестра ми дойде, можем да си спретнем парти. Е, не чак парти. Само тримата.

— Това… — Дънкан поклати глава, изглеждаше трогнат. — Никой не ми е приготвял вечеря от… от много време.

— Какво ще кажеш за следващия месец?

— Става. Разкажи ми за сестра си.

— С две години е по-млада от мен. Работи в банка. И тя е хилава като теб. Не че ти си много хилав. Просто, така да се каже, в добре форма.

— Омъжена ли е, има ли деца?

— О, не. Твърде е заета с работата си. Много ѝ се удава.

Дънкан кимна:

— Добре, следващия месец. Пак ще дойда. Можем да купим храна за вкъщи. Аз не мога да ти помогна. Не мога да готвя.

— О, аз ще сготвя. Много обичам. Редовно гледам готварския канал.

— В такъв случай мога да купя десерта. Нещо готово. Знам, че обичаш сладко.

— Страхотно — въодушевено възкликна Винсънт; огледа студените, синкави улици. — Къде отиваме?

Дънкан помълча за момент. Спря на един светофар, предните колела се заковаха на самата мръснобяла стоп линия.

— Нека да ти разкажа нещо — рече след малко.

Винсънт погледна приятеля си.

— През хиляда седемстотин и четиринайсета Английският парламент обявил награда от двайсет хиляди лири стерлинги за онзи, който изобрети преносим часовник, достатъчно точен, за да се използва в морето.

— Тогава това са били много пари, нали?

— Огромна сума. Нуждаели се от часовник за корабите, защото всяка години загивали хиляди моряци заради грешки в навигацията. За да планираш маршрута на кораб, трябва да знаеш географската дължина и ширина. Ширината може да се определи астрономически. За дължината обаче е нужда да знаеш точното време. Британският часовникар Джон Харис решил да се помъчи да вземе наградата. Започнал да работи по изобретението през хиляда седемстотин трийсет пета и най-накрая създал малък часовник, който можел да се използва на кораб и изоставал само с няколко секунди за едно презокеанско пътуване. Кога мислиш, че завършил изобретението? През хиляда седемстотин шейсет и първа.

— За толкова много време?

— Сблъскал се с политически интриги, конкуренция, алчни бизнесмени и разбира се, с механични трудности — почти непреодолими. Но нищо не можело да го обезкуражи. Успял, макар и след двайсет и шест години.

Светлината стана зелена и Дънкан увеличи скоростта.

— Отговорът на въпроса ти е, че отиваме да видим следващата жена в списъка. Миналия път ни изпревариха, но това не бива да ни обезкуражава.

„Големият план…“

— Първо, в гаража има ли охранителни камери? — попита Райм.

Селито се изсмя, сякаш казваше: „Мечтай си“.

С Пуласки и Бейкър се бяха върнали в къщата на Райм и сега разглеждаха събраното от новобранеца в гаража. Бездомникът, който бе нападнал младия полицай, беше заведен в психиатрична болница. Нямаше връзка със случая и му поставиха диагноза параноидна шизофрения, дълго оставена без лечение.

— На неподходящо място в неподходящо време — измърмори Пуласки.

— Той или ти? — попита Райм; след малко добави: — Охранителни камери на паркинга, откъдето е откраднал джипа?

Селито отново се засмя мрачно.

— Да видим тогава какво е намерил Рей. Първо патроните.

Купър донесе кутията и я отвори пред Райм.

Трийсет и два калибровите патрони са необичаен боеприпас. Имат по-голям обхват от по-дребните 22-калиброви, но нямат такава мощ като по-едрите 38-калиброви и 9-милиметрови. Трийсет и два калибровите пистолети са известни повече като „дамско оръжие“. Пазарът им е ограничен, но все пак голям. Ако намерят оръжие, стрелящо с такива патрони, у заподозрян, това би било косвено доказателство, че той е Часовникаря, но Купър не можеше просто да провери в местните оръжейни магазини и да направи списък на хората, които са си купили подобен пистолет.

Понеже от кутията липсваха седем, Райм предположи, че пистолетът най-вероятно е „Отоуга Мк II“, който побира толкова патрона, но беше възможно да е „Берета Том Кат“, „Гардиън“ или Ел Дабъл-ю Ес 32. Убиецът можеше да носи едно от тези оръжия. (Ако беше въоръжен. Както изтъкна Райм, патроните навеждат на мисълта, че извършителят има пистолет, но не са твърдо доказателство.)