Питер Мэй - Шахматните фигури

Той отиде до вратата и излезе отвън на вятъра.

Фин го последва.

— Отглеждам си собствени зеленчуци и животни.

— Да, или ги бракониерстваш от имението.

В погледа на Уистлър се мярна неприязън, но бързо изчезна.

— Както сме правили винаги. Човек има право да ползва земята, която господ ни е дарил. А той я е дарил на всички ни, Фин. След като не можеш да я отнесеш със себе си в гроба, защо някои си мислят, че са й господари, докато са живи?

— Собствениците харчат време, пари и труд, за да се грижат за рибата и дивеча.

— И какво толкова, ако аз уловя по някоя риба, или убия по някоя сърна? Рибите хвърлят хайвера си в реката, а сърните се разгонват всяка година. Колкото до зайците…те просто се плодят като зайци. — Той се ухили, после отново стана сериозен. — Аз не крада, а само вземам онова, което е дал Бог. Не дължа на никого нищо.

— Ами наемът ти? — погледна го внимателно Фин и видя как по лицето му се прокрадва сянка.

— Имам грижа за него — отвърна едрият мъж и влезе обратно в къщата, подминавайки безцеремонно Фин.

— Как изобщо си изкарваш парите, Уистлър? — пита той, като се облегна на касата и се взря в сумрака на стаята.

Другият продължаваше да стои с гръб към него, но се усещаше как увереността му се разколебава.

— Припечелвам колкото ми трябват.

— Откъде?

— Не е твоя работа — сопна се Уистлър, връщайки се за миг към старата си, избухлива натура. Но бързо омекна и напрежението се свлече като дреха от плещите му. — Събирам дърва от плажа, щом толкова те интересува. Хубави, сухи дърва, изхвърлени от морето. А също така изработвам копия на шахматните фигури от Луис за туристите. — Той кимна към изделията, наредени край стената, и по устните му се разля усмивка. — Помниш ли как навремето в училия ни преподаваха за Малкълм Маклауд, който открил малките войничета в пясъчните дюни на Уиг недалеч оттук и отначало ги помислил за духчета или елфи и се насрал от страх. Дотолкова, че ги отнесъл на местния свещеник. Представи си само как са му изкарали акъла тези хубавци!

Той вдигна един офицер и го постави върху масата. Фин пристъпи, за да го огледа по-добре. Уистлър явно притежаваше неподозирани таланти. Фигурата бе прекрасно изработена и вярна до най-дребния детайл, като гънките на робата или тънките, прави кичури коса, подаващи се изпод шлема. Оригиналите бяха големи между седем и десет сантиметра. Тези тук варираха от седемдесет сантиметра до метър.

Старият му приятел несъмнено би си намерил поприще във викингските работилници на Трондхайм, където истинският комплект е бил изработен от моржови бивни през дванайсети век. Но навярно не биха му се понравили условията на труд. Той огледа обширната колекция в помещението.

— Май не се купуват много.

— Тези тук са една поръчка. Сър Джон Улдридж иска да са готови за празника на шахматните фигури. Знаеш ли за него?

— Да, чух, че щели да ги връщат у дома. Всичките седемдесет и осем парчета.

— Но само за един ден! А би трябвало да са в Уиг целогодишно. Като специална експозиция, а не да са разхвърляни из музеите на Единбург и Лондон. Тогава може би хората щяха да идват да ги гледат и да ни носят някакви приходи. — Той се тръшна в едно от креслата и потърка с длан обраслата си брадичка. — Както и да е, сър Джон смята да организира някаква гигантска шахматна игра на плажа. Имението е един от спонсорите на гала събитието. Предполагам, е преценил, че това ще му донесе добра популярност.

Погледът на Фин бе привлечен от златната халка върху безимения пръст на Уистлър.

— Не знаех, че си женен.

Другият се смути за секунда, после свали ръка от лицето си и огледа халката с израз на странна меланхолия.

— Бях. Някога.

Фин чакаше мълчаливо.

— За Шонак Макленън. Вероятно я помниш от училище. Напусна ме заради Големия Кени Маклийн. Знаеш го, нали? Шибаният управител на имението Ред Ривър.

— Фин кимна. — Заедно с нея взе и дъщеря ми. Малката Ана. Както и да е, не успя да прокопса с нея. Шонак се разболя от рак на гърдата и взе, че умря.

Той бързо отвърна очи встрани, сякаш се боеше, че биха могли да издадат емоциите му.

— Проблемът е, че това го прави законен настойник на Ана. Нямам нищо против Кени, той е свестен тип. Но Ана е мое дете и трябва да бъде при мен. Затова сега двамата се съдим.

— И какви са шансовете ти?

Усмивката на Уистлър бе пропита от тъга.

— Общо взето, нулеви. Огледай се наоколо. — Той сви рамене. — Естествено, бих могъл и да се постегна, но това няма да ми помогне особено.