Питер Мэй: Шахматните фигури

— Погледни към отсрещния край на езерото. Виждаш ли онези каменни постройки с ламаринени покриви? Една кошара и два хамбара. Двама от пазачите ни живеят там. Няма начин да се стигне с кола, само с лодка или пеша. С ходене отнема цял ден. Ще трябва да им се представиш.

— Какви са те?

— Студенти, решили да припечелят нещо през ваканцията. Животът им хич не е лек — без електричество, без течаща вода. Сам съм го изпитал на гърба си, та знам. — После той се обърна на запад и посочи четирите върха, очертаващи се в другия край на долината. Маяласвал, най-високият връх на остров Луис, издигаше снага много над останалите. — Имахме пазачи и ей там, в една стара кошара край Лох Сандаван. Ще я откриеш на картата. Но вече ги няма. Пребиха ги преди три нощи, когато хванали бракониери да залагат мрежи на устието на река Брениш. И сега не мога да намеря никой да ги замести.

— Предполагам, че сте съобщили в полицията?

Кени се засмя, искрено развеселен.

— Естествено. Сякаш има някаква файда от това! — После изведнъж стана отново сериозен. — Тези копелета не си поплюват, Фин. В дивата сьомга има голяма печалба.

На континента, че и чак в Далечния изток плащат луди пари за нея. Чувам, че дори опушвали една част, преди да я продадат — така се изкарва още повече. При това я ловят с мрежи и хващат стотици риби. А това намалява популацията и съсипва бизнеса ни. Има богаташи, готови да платят хиляди, за да хвърлят въдица в нашите реки. Но не и ако няма нищо, което да се закачи на кукичката им!

Той закрачи на юг, към ръба на склона, откъдето в далечината, отвъд връх Кракавал, се виждаше голямата ловна хижа на брега на Лох Томнавей.

— Ние управляваме разумно реките и езерата — заговори през рамо. — Грижим се рибата да може да стигне нагоре по течението, за да хвърли хайвера си. А бракониерите грабят безразборно. Ако продължава така, до десет години няма да е останало нищо. — Той се обърна към Фин с мрачна решимост в погледа. — Ето защо трябва да бъдат спрени.

— Имаш ли някаква представа кой стои зад това?

Кени поклати глава.

— Ако имах, щях лично да им счупя ръцете. Трябва да ги хванем на местопрестъплението. Джейми пое имота, след като баща му получи инсулт през пролетта, и е готов на всякакви мерки, за да се справи с тях. Което е и причината да бъдеш тук. — В тона му отново пролича зле прикрито неодобрение. — Но на твое място щях да започна полека. За начало бих си избрал някоя по-лесна мишена.

— Какво имаш предвид? — смръщи се Фин.

— Уистлър.

— Джон Ангъс?

Изумлението на събеседника му почти върна усмивката на Кени.

— Същият — рече той с игрива искрица в очите. — По-голям идиот от него трудно ще намериш.

Фин не бе виждал Уистлър от заминаването си от острова, но добре помнеше, че в гимназията „Никълсън“ той бе най-умното момче от неговия випуск, а може би и от всеки друг випуск. С коефициент на интелигентност далеч над своите връстници, можеше да влезе във всеки университет, който си избере, и все пак, единствен от всички, предпочете да остане у дома.

— Уистлър е замесен с бракониерите?

— Не, за бога! — изсмя се Кени. — Уистлър Макаскил не се интересува от пари. И все пак от години обикаля да лови сърни, планински зайци, сьомга, пъстърва. Сещаш се, за собствена консумация. Лично аз нямам нищо против и се правех, че не забелязвам, но Джейми… Джейми има други идеи.

— Заучи ми като чиста шуба на време — поклати глава Фин.

— Може и така да е. И все пак Уистлър здраво полази по нервите на шефа.

— Как?

— Ами преди няколко седмици Джейми го заварил да лови риба на Лох Рангават.

Посред бял ден, сякаш му е бащиния. Питал го какво си мисли, че прави, а в отговор получил един куп ругатни, че и ритник в задника, когато се опитал да го спре. — Кени се ухили. — Честно казано, ще ми се да съм бил там, за да видя. Лошата новина е, че Уистлър също е негов арендатор и сега Джейми само търси повод да го прогони от имота му.

— Мисля, че ще му е малко трудно, защото местните арендатори са защитени от закона.

— Не и ако не си плащат наема. А той не го е правил от години. Старият сър Джон не даваше пет пари, но за Джейми това е идеално основание да се заяде. А тъй като притежава дори къщата, в която живее Уистлър… — Кени подсмръкна, изхрачи се и се изплю на вятъра. — Впрочем зарежи, Фин. Знам, че двамата винаги сте били приятели. Вероятно ще е най-добре просто да поговориш с него. Тогава ще можем да заловим с истинската работа.