Питер Мэй - Шахматните фигури

Парцелът на Уистлър се намираше край път, недалеч от гробището на Ардройл — стръмна ивица земя, водеща до възстановената „черна" къща, с гледка към дюните и обширната ивица на плажа Уиг отвъд. Върху ниската част на хълма пасяха няколко овце, а по-близо до самата постройка имаше „мързеливи лехи" с картофи — бразди обърната пръст, наторени с пласт водорасли, събрани от крайбрежните скали и завлечени нагоре по склона.

Фин често бе идвал тук като тийнейджър, за да седи с Уистлър, криейки се от господин Макаскил, да пуши и да говори за момичета. Тогава бе приемал великолепната гледка като нещо, разбиращо се от само себе са. Едва годините живот в града го бяха научили какви късметлии са били да я имат.

Но мястото се бе променило. Старият, ръждив ламаринен покрив бе изчезнал, заменен от нещо като пласт тръстика, върху който откъм южната страна абсурдно се мъдреха слънчеви панели. Цялата конструкция бе защитена срещу атлантическите ветрове от рибарска мрежа, просната отгоре и удържана на мястото си от тежки камъни, провесени с дебели въжета отстрани. Всичко бе като връщане назад във времето.

Ръждивите останки на четири возила, сред които и един трактор, се въргаляха наоколо като скелети на отдавна умрели животни. Край западната стена имаше купчина от чимове торф за горене, красиво наредени под формата на рибя кост, а пет метра над нея се извисяваха бързо въртящите се перки на две самоделни вятърни турбини.

Фин паркира край пътя и се заизкачва нагоре по хълма. Пред къщата не се виждаше автомобил. Той почука на вратата и след като отвътре не се обади никой, повдигна резето и отвори. Посрещна го сумрак — традиционно малките прозорци пропускаха само оскъдна светлина. Щом очите му попривикнаха, видя, че мястото е в пълен безпорядък. Имаше диван и две кресла, мръсни и протрити, с подаващ се през продънената тапицерия пълнеж. Маса, отрупана с инструменти и дървени стърготини, посипали се от нея върху пода. Покрай едната стена бяха наредени резбовани копия на шахматните фигури от остров Луис, десетини пъти по-големи от оригиналите.

В огнището, иззидано в дъното на помещението, тлееше догаряща жар и къщата бе пропита от типичния сладникав мирис на торфен дим. Влизането вътре бе като пропадане в друго измерение.

Откъм вратата се разнесе звук и Фин се обърна. Светлината на прага бе препречена от едър силует, почти изпълващ касата. След последвалия миг напрегнато мълчание новодошлият пристъпи навътре и той успя да го разгледа по-добре. Широко лице, обрасло с черни мустаци и едноседмична брада. Дълга тъмна коса, прошарена от сребърни нишки и отметната назад от прорязаното с дълбоки бръчки чело. Мъжът бе облечен с избелели закърпени джинси, оръфани край глезените, и дебел вълнен пуловер под непромокаемо яке. Ботушите му бяха мокри и полепнали с кал. Фин можеше да долови мириса на тялото му дори от мястото, където стоеше.

— Жив да не бях! И това ако не е проклетникът от Нес, Фин Маклауд — прогърмя гласът му и за най-голямо смущение на Фин той направи две едри крачки напред и го сграбчи в прегръдките си така, че ребрата му изпращяха, а острата четинеста брада одра бузата му. После отстъпи отново, за да го огледа, поставил длани върху раменете му. Големите му кафяви очи бяха пълни с неподправен възторг да срещне стария си приятел. — По дяволите, човече! Къде беше всичките тези години?

— Нямаше ме.

— Да, така предположих и аз — ухили се другият, без да откъсва изпитателен взор от него. — И с какво се занимаваше?

— С нищо особено — сви рамене Фин.

— Бил си в шибаната полиция — ръгна го в гърдите Уистлър с пръст като стоманен прът. — Да не мислиш, че не знам?

— Тогава защо питаш?

— Исках да го чуя от извора, ето защо. И какво стана, та заряза всичко?

— Нямам идея. Някъде оплесках нещата.

— Не те е срам. А имаше ум в главата. Можеше да направиш нещо с живота си.

Фин се озърна многозначително наоколо.

— Не и колкото теб. Гордостта на училището. Шампионът на целия випуск.

Морето ти беше до колене, Уистлър. Защо избра да се валяш в мръсотията?

Някогашният Уистлър навярно щеше да се засегне, да изругае цветисто, дори да налети на бой. Но сегашният просто се изсмя.

— Аз съм точно това, което искам да бъда. Малцина са онези, които могат да го кажат. — Той свали брезентова чанта от рамото си и я метна на дивана. — Моят дом е моят замък и аз съм крал над кралете. Виждаш ли слънчевите панели на покрива? Сам съм ги направил. Вятърните турбини също. Произвеждат цялото електричество, от което се нуждая. Властвам над слънцето и вятъра. И водата. Имам си собствен извор на прясна вода. И огън. А торфът е безплатен, иска се само да го събереш. Ела да видиш…