Питер Мэй - Шахматните фигури

Кени и аз се бяхме отбили в бара зад хотела за по халба бира, докато те свиреха.

Когато излязохме, последната светлина на деня вече гаснеше. Кени прекара буса отпред и го спря до огромното дърво, растящо край паркинга. Единственото истинско дърво на целия западен бряг, незнайно как оцеляло поколения наред под брулещите ветрове, идващи откъм Атлантика.

Роди и Уистлър стояха в сянката му и се препираха на висок глас. Чухме гласовете им още преди да ги видим. Публиката тъкмо напускаше фоайето на път за колите си и всички глави се извръщаха към тях.

— За бога, момчета, не може ли малко по-тихо — рече притеснено Кени, но никой от двамата не му обърна внимание.

— Това не е честно спрямо нас — викаше Роди. — Всичките ни аранжименти, всички репетиции се градят върху шест инструмента. Включително и твоята шибана флейта. И когато те няма, в звученето ни остава една голяма дупка. Излагаме се пред хората.

Уистлър обаче нямаше намерение да отстъпва.

— Може би е трябвало да помислиш за това — възрази хладно, — преди да започнеш с опитите да ме изместиш.

— Да те изместя? — изгледа го изумено Роди. — Какви ги говориш? Никой не се опитва да те измести.

— Ти довтаса в Уиг и се намърда наготово със своите пари. Обра всичко. Бандата, момичетата, славата. Голяма звезда, няма що.

Роди тръсна раздразнено глава.

— Не е имало никаква банда!

— Напротив, имаше. Аз, Стрингс и Мейрид свирехме заедно дълго преди ти да се появиш.

— Това не беше банда — рече Роди с пяна на устата, — а просто две-три хлапета, репетиращи в нечий гараж.

Уистлър направи заплашителна крачка към него.

— Ти пък какво разбираш? Пришълец, без капка понятие какви сме и що сме.

Дойде и заграби всичко. Включително и Мейрид.

За първи път осъзнавах, че помежду им има съперничество, свързано с нея.

— Мейрид? — възкликна Роди. — Не ме карай да се смея. Тя по-скоро би умряла, отколкото да тръгне със загубеняк като теб.

Това преля чашата. Уистлър се нахвърли, сграбчвайки Роди за яката, и двамата се отърколиха върху прашния чакъл на паркинга, сред бъркотия от размахани нозе и юмруци.

Роди беше с далеч по-деликатно телосложение и нямаше никакъв шанс срещу чудовището, в което се превръщаше Уистлър. Чух го да надава болезнен вик и видях кръв по лицето му. Кени и аз се втурнахме да ги разтърваваме, като същевременно свеждахме глави, пазейки се от обезумелия Уистлър.

Тълпата, която тъкмо бе започнала да се разпръсва, бързо се върна и струпа наоколо. Момичетата пищяха, а някои от момчетата надаваха окуражителни възгласи.

Накрая успяхме да издърпаме Уистлър до дървото и го притиснахме към ствола му. И тримата дишахме тежко, почти с ръмжене, като животни. Роди се надигна от земята.

Устните му бяха разкървавени, но по-тежка бе раната, нанесена на гордостта му.

— Шибан идиот! — изкрещя той. — Това е краят. С теб е свършено. Свършено!

Стрингс, Скинс и Рамбо го уловиха под мишниците и го отведоха, като си проправяха път през възбудената тълпа и хвърляха враждебни погледи назад към Уистлър. Зяпачите, виждайки, че всичко е приключило, взеха да се разотиват.

Едва тогава аз и Кени пуснахме Уистлър, а той процеди през зъби:

— Ще убия това копеле.

— Не, няма — долетя глас от мрака и една самотна фигура доближи към нас. Беше Мейрид. — Твърде много труд хвърлихме, за да стигнем дотук — продължи тя, без да откъсва напрегнат взор от него. — И няма да захвърлим всичко сега. Не и заради теб.

За моя почуда, присъствието й начаса го укроти и той сведе смирено глава.

— В сряда вечер имаме репетиция. Ще бъдеш там, нали? — Отговор не последва. –

Нали? — повтори тя по-силно.

Уистлър кимна, все още без да я поглежда.

— Ще говоря с Роди. Ще оставим това зад гърба си и ще продължим напред, ясно?

Тонът й бе властен, изпълнен с абсолютна увереност в способността й да се справи с тези момчета, препиращи се заради нея. Едва сега си давах сметка за вътрешната сила, която притежаваше. А също и за неутолимата й амбиция. Няма да захвърлим всичко сега. Мейрид тепърва се издигаше и го знаеше, още тогава. И нищо нямаше да застане на пътя й. Положително не и Уистлър.

Останалите от групата отпътуваха за Уиг, докато Кени и аз мълчаливо товарехме буса. Уистлър се беше дръпнал настрана в тъмното и седеше върху една стена в южния край на паркинга, потънал в мрачни размисли.

— Е, каква е историята между Уистлър, Роди и Мейрид? — попитах аз, щом приключихме с товаренето.