Питер Мэй - Шахматните фигури

— Имаш предвид себе си?

— Не съм го убил аз, ако това намекваш.

Фин се изсмя на глас.

— И за секунда не ми е хрумвало, че си ти. Онзи. който го е убил, е умеел да управлява самолет и да каца върху вода. А ти, дори да имаше пилотско свидетелство, в онези дни беше в такова състояние, че не можеше да караш дори колело.

Доналд стисна челюсти и отвърна поглед встрани. Това не беше любимата му тема за напомняне.

— Той ме отряза без всякакво предупреждение, Фин. Аз нямах договор с групата, всичко се градеше на доверие. И Роди предаде това доверие. Трябваше да науча от списанията, че „Амран“ е подписала с агенция „Коупланд“ в Лондон. Агенцията пък имала някакви връзки с „Криейтив Артистс“ в Лос Анджелис, благодарение на които дошла и сделката за филма.

— Може би и ти не си положил нужните усилия, за да оправдаеш доверието им, Доналд. Или пък да спомогнеш за тяхната кариера.

Доналд дръпна от цигарата си и махна тъжно с ръка.

— Знам, Фин. Бях същински задник, откъдето и да го погледнеш. Вършех неща, говорех неща, за които… и до ден-днешен не мога да си простя. И при спомена за тях ме обзема срам.

— Бог положително знае, че това е било просто фаза в развитието ти.

Очите на Доналд присветнаха гневно, но той каза само:

— Не ставай циничен, Фин. Грозно е.

— Значи така и не сте си изяснили отношенията с Роди лице в лице?

Доналд всмукна в дробовете си нова порция тютюнев дим.

— Не. Вероятно съм си заслужил неговия гняв, макар че и той нямаше куража да ми го каже. И все пак аз бях човекът, който им уреди първия албум. Иначе щяха да си останат просто поредната университетска група, която да се разпадне веднага щом си вземат дипломите. — Той хвърли фаса си на вятъра. — Договорът им с „Коупланд“ бе началото на края за мен. Скоро след това ме изритаха от агенцията на Кътбъртсън и аз отидох в Лондон. От трън, та на глог — Той изсумтя от презрение към самия себе си. — Бедата е там, че ми беше слаб ангелът. Никога не можех да устоя на изкушение.

Странното е, че именно Катриона ме вкара в правия път. Или поне онази нощ на необуздан и страстен секс без предпазни средства, след която тя забременя. Поемеш ли веднъж отговорността за чужд живот, щеш не щеш, започваш да се грижиш и за своя.

Фин се зачуди дали това важи и за Уистлър, който се чувстваше отговорен за неговия живот. По някаква причина се съмняваше, но реши да си премълчи.

— Чиста случайност беше, че я срещнах там — продължи Доналд. — Сигурно я помниш от училище, тя беше две години след нас в гимназията „Никълсън“.

Фин кимна.

— Струваше ми се, че Господ я е изпратил нарочно, за да ме спаси. Но май съм сгрешил.

— Между другото, Роди качвал ли те е някога на своя самолет?

— За бога, не! Още от малък мразя височините и летенето. — Преподобният се почеса замислено по брадичката. — Помня, че след като се разделиха с Мейрид, той се заобиколи със собствен кръг от приятели. Нямам представа дали ги е возил със самолета, или не. По едно време тръгна с някакво момиче от Глазгоу. Не знам как й беше името, но беше истинска красавица. Имаше класа, а също и пари.

— Да, сещам се за нея. — В съзнанието на Фин изникна картината на парти в голяма къща от пясъчник, някъде в южната част на Глазгоу. — Беше слаба, грациозна блондинка.

— Същата. Запознаха се малко преди да замина за Лондон. На Роди винаги му вървеше с жените.

— На теб също, Доналд.

Другият се подсмихна и в очите му за миг се мярна някогашната искрица, но бързо угасна.

— Знаеш ли кое е странно?

— Кое?

— Че бандата продължи да жъне успех след успех и след Роди. Което показва, че въпреки огромното му самомнение, Стрингс е бил онзи с по-големия творчески потенциал. — Той поклати глава. — През всички изминали години не съм ги слушал нито веднъж. Бог ни уча да прощаваме, но далеч по-трудно е да забравим. Знам, че чуя ли гласа на Мейрид, всичко ще се върне отново. Не ми е нужна и тази болка.

Той опита да запали нова цигара, но вятърът задуха толкова яростно, че трябваше да се откаже. Първите капки дъжд започнаха да шибат лицата им.

— Роди не се харесваше на всички, Фин. Бог вижда, че и аз самият имах основания да го мразя. Но кой ще стигне дотам, че да го убие? И защо?

— Нямам и най-малка представа, Доналд.

Дъждът плисна като из ведро и двамата мъже затичаха по кея, за да се скрият в заслона за лодки в края на плажа. Докато влязат през плъзгащите се врати, вече бяха прогизнали до кости. Вътре миришеше на дизел и риба, а корпусите на лодките бяха килнати под различни ъгли. През двата прозореца, гледащи към пясъчната ивица, почти не влизаше светлина. Изведнъж запалката на Доналд щракна и за кратко озари лицето в оранжево. После остана да свети само червеникавият край на цигарата му.