Питер Мэй - Шахматните фигури

— Вътре имам триста клиенти, които са си платили да гледат шоу и жив ще ме одерат — просъска той, пръскайки слюнки насреща ни.

Оставихме Роди да се справя с обясненията и се заехме да разтоварваме оборудването. Не знам как сме успели, но само след трийсет минути бандата вече беше на сцената и откриваше концерта. Аз и едно момче от Глазгоу на име Арчи, което караше колата, се мушнахме в спалните чували и легнахме във фургона да подремнем, докато те свириха близо три часа, за да компенсират късното си пристигане.

Разбрах, че се задават проблеми, едва когато задните врати на фургона изведнъж се разтвориха и видях Роди, застанал отвън на кея.

— Това копеле отказва да ни плати! — рече той, пребледнял от гняв.

— Моля?

Седнах като ужилен. Ако групата не получеше пари, аз също нямаше да получа пари.

— Свирихме цял час повече от уговореното, а той пак казва, че сме нарушили договора, и се инати.

Изскочих от каросерията.

— Да вървим да поговорим с него.

Открихме го в офиса му, в края на един коридор зад сцената. Беше наежен и предпазлив и когато Роди и аз влязохме, инстинктивно направи крачка назад и вдигна ръка.

— Не искам неприятности.

— Няма да има неприятности — отвърнах аз. — Само ни платете и си тръгваме.

— Не, не, не — поклати пръст той. — Тази вечер вие ми подложихте динена кора, а това не е професионално. Нарушихте договора си. Свържете ме с мениджъра си по телефона и щом се разберем за компенсация, ще си получите парите.

— Получихте си шибаната компенсация — сопна се Роди насреща му. — Свирихме един час повече.

— Но пак имаше хора, които си поискаха парите обратно. Хора, които си тръгнаха още преди да се появите.

Видях, че Роди всеки миг ще му се нахвърли, затова бързо застанах между двамата.

— Добре, нека се обадим на Доналд на мобилния.

По онова време малко хора разполагаха с мобилни телефони. Доналд притежаваше последен модел, но нямаше никаква гаранция, че ще бъде в състояние да го вдигне. Той трябваше да присъства и на концерта заедно с нас, но не дойде. Един господ знаеше къде се подвизава.

Набрах номера му от офиса на Тъкфийлд и изслушах няколко сигнала, преди да се включи гласовата поща. Прецених, че е безсмислено да му оставям съобщение.

Когато затворих, Роди бе съвсем побеснял, затова се помъчих да бъда гласът на разума.

— Вижте, господин Тъкфийлд — рекох, — вие знаете защо закъсняхме. Спасихме живота на един човек. А и в замяна удължихме изпълнението си с цял час. Ние сме сговорчиви хора, а сигурен съм, че и вие сте сговорчив човек. Затова просто ще отидем да си натоварим нещата във фургона и ще ви чакаме отвън. Щом решите, че ще ни платите, ще си стиснем ръцете и ще тръгнем, без да споменаваме повече за случая. А ако откажете… — Тук направих пауза и усетих върху себе си погледа на Роди, който се чудеше какво ще последва. — Тогава може да киснете тук, докато изгниете. Карал съм четиристотин шибани километра дотук и имам да карам още четиристотин шибани километра обратно и няма да тръгна никъде, докато не си получа шибаните пари.

Аз рядко ругаех и господин Тъкфийлд нямаше откъде да го знае, но Роди го знаеше. Докато вървях с едри крачки обратно към колите, той, почти подтичвайки след мен, каза:

— Може би ти трябва да ни станеш мениджър, Фин.

Само го изгледах в отговор.

Малко след полунощ целият ни багаж бе качен. Мейрид и останалите, които пътуваха с леката кола, искаха да си тръгнат и да оставят мен и Роди да се разправяме с Тъккфийлд. Но аз бях непреклонен.

— Не. Или оставаме заедно, или потегляме заедно. Но ако си тръгна оттук без пари, това ще е последният случай, в който работя за вас.

И те знаеха, че не се шегувам.

И така, ние зачакахме в края на кея, увити в шалове и палта, пушещи цигари и заслушани как морето се плиска в подпорите под нас. Уличните лампи на града, простиращ се по хълма отвъд крайбрежната алея, проблясваха в мрака. Но честните жители на този някога популярен курорт отдавна си бяха по леглата и прозорците на къщите не светеха. Дъждът вече бе спрял, но всичко наоколо бе мокро и отразяваше лампите и звездите.

Не знаех на колко дълга обсада ще издържи Тъкфийлд, но аз бях готов да чакам и до сутринта, ако се наложи. Към един часа другите станаха неспокойни.

— Хайде, това е безсмислено — рече Стрингс. — Да се омитаме оттук.

Роди поклащаше бавно глава, като изпаднал в транс, и едва чуто мърмореше.

— Това е краят на оня нещастник Доналд Мъри. Той е свършен. Свършен!