Питер Мэй - Шахматните фигури

Църквата тогава властваше над съществуването на хората и в много отношения продължава да го прави и днес. Във всички свои превъплъщения, но най-вече в лицето на Шотландската презвитерианска църква и на отделилата се от нея Свободна църква.

Когато бях момче, двете не позволяваха на корабите и самолетите да се движат в неделя, нито на магазините и заведенията да работят. Неделните вестници се четяха в понеделник, а ако забравиш да се запасиш с цигари от събота, те чакаше един мизерен уикенд.

Но онази година новите ученици от Уиг пристигнаха с нещо необичайно — със своя собствена музикална група. Шест хлапета, свирили заедно още от деца. Наричаха се „Солас“ — което ще рече утеха, или душевен комфорт. Вече бяха разработили свой уникален микс от местен фолклор и рок — една еклектична смесица, която след няколко години щеше да ги направи най- комерсиалната и успешна келтска рокбанда на нашето поколение.

Отначало почти не ги забелязвах, понеже бях твърде зает да се адаптирам към живота далеч от дома, в общежитието „Гибсън“ в Рипли Плейс. Всеки понеделник сутрин пристигахме с автобуса от Нес, а всеки петък вечер се прибирахме обратно. Не че Кробост ми липсваше особено. Родителите ми бяха мъртви от години, а съществуването при леля ми бе доста спартанско. Приятелят ми Артър бе постъпил в професионалното училище „Люс Касъл“, защото оценките му не бяха достатъчно високи за гимназията „Никълсън“. Сега правилата за прием вече са други, за да не се накърнява самочувствието на децата, но тогава това не беше съображение. Връзката ми с моята възлюбена от юношеските години, Маршели Макдоналд, се намираше в застой и аз с всички сили се мъчех да я забравя и да си намеря нови приятели.

Първият ми контакт със „Солас“ настъпи, когато се узна, че в училището ще има танцова забава и че на нея ще свири група от Уиг. Те репетираха в една от пристройките и аз отидох да ги видя, за да преценя дали си струва да ходя на забавата.

Решение, което щеше да промени целия ми живот.

От шестимата Роди Макензи бе лидерът и думата му се слушаше. Той свиреше на синтезатор, „Ямаха DX-9“. Никога не бях чувал нещо подобно. Струни, духови инструменти, роял, човешки гласове — той можеше да имитира всеки звук и да те накара да повярваш, че е истински. Роди беше симпатяга — висок към метър и осемдесет, с гъсти руси къдрици, падащи около лицето му, и с усмивка, която за твое раздразнение можеше да те очарова дори когато не искаш да бъдеш очарован.

Барабанистът, Мърдо Скинс Макинън, при пристигането си в гимназията имаше само два барабана — малък страничен и фус чинел. Използваше дървен сандък за бас барабан и тенекиени кутии от бисквити за том-томи. Към момента на завършването вече се бе обзавел с пълен комплект „Лудвиг“.

Китаристът, Уилям Кембъл, бе ниско енергично момче, което всички наричаха Стрингс. Повечето жители на острова притежаваха прякори, защото голяма част от кръщелните им имена съвпадаха. Ако някой изпратеше картичка от Австралия до остров Луис, Шотландия, за Стрингс, тя щеше да стигне до него без проблем.

Иън Макюиш отговаряше за бас китарата. Прозвището му бе Рамбо, защото човек трудно можеше да си представи някой, който да прилича по-малко от него на Силвестър Сталоун.

После идваше ред на Уистлър [4] Whistler — (англ.) — свирач. — Б. пр. . Наричаха го така, защото свиреше на келтска флейта, сякаш се бе родил с нея на уста. Чисти, леещи се, грабващи сърцето трели, подчиняващи се на всяко поместване на пръстите или извивка на устните му. Толкова по-удивителни, защото идваха от едро, яко като бик момче, чийто избухлив нрав и мрачни настроения ми предстоеше да опозная твърде добре. А също толкова умно, че докато аз прекарвах безкрайни часове в зубрене за изпитите в края на срока, той ходеше да залага примки за зайци или да лови пъстърва в реките. И все пак изкарваше най-високите оценки в цялото училище. Тогава терминът „аутист“ още не ми беше познат, но ако ме питате сега, бих казал, че Уистлър Макаскил е бил именно такъв. Или поне нещо подобно.

Единствената дама в групата бе Мейрид Морисън, която свиреше на цигулка и пееше. Имаше глас на ангел, тяло, което възбуждаше страстите на всеки тийнейджър, и усмивка, която те оставяше без дъх. Дълга тъмна коса се спускаше над ъгловати рамене и стряскащо сини келтски очи. Влюбих се в нея от първия миг, в който я зърнах. Както и всяко друго момче в училището.

След репетицията стоях и точех лиги като слабоумен. Унесен да гледам как Мейрид прибира цигулката си, в първия миг не разбрах, че някой говори на мен.