Том Кристенсен - Царството на мъртвите

Може би сега, след смъртта на Нура, охраната да бе преминала на засилен пропускателен режим. Можеше на принц Ясир или на някого от близките му да му бе хрумнало, че роднините й ще се решат на кръвно отмъщение? Например, нейният брат-близнак?

Той се отправи към входа на резиденцията, към караулките. Един от охранителите излезе навън и застина в очакване. Бе с униформа на националната гвардия. На дясното му бедро висеше кобур с револвер.

Саид стисна силно волана. След 11 септември 2001 година кралското семейство бе охранявано със засилен режим на допуска. Всички външни, които идваха в офисите или в резиденциите, бяха подлагани на личен оглед и бяха претърсвани с детектори за метал. Към роднините и приятелите не се прилагаха такива мерки, но във всеки един момент това можеше да се промени. Нямаше никаква гаранция. Саид бе сигурен, че ще го претърсят. След като бе премазал до смърт Нура, принц Ясир би могъл съвсем спокойно да изпадне в параноя и да въведе допълнителни мерки за сигурност.

Спрял колата до охранителя, Саид се постара да придаде на лицето си онова особено изражение, с което в Саудитска Арабия бе прието да се гледа на слугите. И за пръв път през живота му това му се удаде много трудно. Най-много от всичко на света му се искаше да открехне стъклото, да се усмихне и да подхвърли няколко приветливи думи, но опасността това да бъде изтълкувано превратно бе твърде голяма. Освен това не трябваше да се забравя, че той е опечаленият брат. Ъгълчето на устата му започна да потрепва от напрежението.

Охранителят надникна в колата; даде знак на униформения портиер, че е познал Саид; и се върна в караулката.

Саид чакаше. Ръцете му стискаха здраво волана. Гладката му влажна кожа бе под дланите му. Ако претърсеха колата, щяха да намерят две бомби. И да го очистят.

Порталът обаче се отвори. Той влезе вътре и зави към гаражите и паркинга за гости. Към него забърза друг охранител. Саид спря, отвори страничното стъкло и каза:

— Ще паркирам навън.

Охранителят му посочи паркинга до входа на основната сграда на резиденцията.

Там имаше няколко коли. Саид паркира до тях.

Преместил скоростния лост на „park”, той загаси мотора и отпусна ръка върху куфарчето. Свали щорите, предпазващи купето от слънцето; извади снимката на Нура и я сложи в левия джоб на гърдите си. До сърцето.

„За теб, Нура.”

Охранителят водеше Саид по широките мраморни коридори. Влязоха в залата, предназначена за неофициални приеми.

Дивани, кресла, ниски масички, отстрани малко помещение, от което можеше да се управлява аудио и видеоапаратурата. Саид бе идвал тук и преди и дори бе гледал някакъв филм на огромния екран, който се спускаше направо от тавана. На дългата стена бяха окачени осветени от светодиодни лампи големи ясни снимки — снимка от въздуха на двореца на принц Ясир в Ар-Рияд и лятната му резиденция в Португалия. От другата стена бяха устремили сериозни погледи към Саид портретите на бившите и сегашните глави на кралското семейство.

Саид седна в ниско широко кресло и остави куфарчето до себе си. Креслата, диваните и възглавниците бяха изцяло в рижавокафяво, охра и черни тонове. Въздухът бе наситен със силния аромат на благовонията.

Саид бе седнал така, че принц Ясир да може да заеме мястото до късата страна на масата, на по-високото и широко кресло от неговото, и на почтително разстояние. В противен случай принцът щеше да бъде оскърбен.

Щом само охранителят излезе, се появи слуга с поднос. Постави на масата прозрачна чашка, чайник и захарница с тръстикова захар. След това наля чай в чашката, поклони се и изчезна.

Саид погледна към големия златен стенен часовник, на чийто бял циферблат бе написано с големи букви: „Ролекс”. Бе седем без шестнадесет. След четвърт час щеше да настъпи времето за аудиенцията. По-скоро обаче щеше да му се наложи да седи и да чака още около час.

Той пооправи кърпата си за глава, взе с неслушащи го пръсти лъжичката и се захвана да разбърква захарта в чашката.

„Кротко! — каза си той. — Седи спокойно и естествено. Демонстрирай спокойствие и увереност. Сигурно точно в този момент те гледа на монитора някой охранител. А може и самият принц Ясир — също. Сигурно те наблюдават.”

Не му се наложи обаче да чака дълго. В седем часа и четири минути влезе охранител и съобщи за идването на принц Ясир. След няколко секунди в залата влетя с бързи крачки самият принц Ясир. Движеше се сравнително леко за своите 52 години, 190 сантиметра височина и тегло, което сигурно надхвърляше 150 килограма. Под робата му се виждаше солидният му корем. След него се появи слуга с чаен поднос в ръце.