Том Кристенсен - Царството на мъртвите

След половин час Саид видя как една от колите слезе от шосето и тръгна в посока към него. Те откъсваше поглед от фаровете й, а сърцето му биеше все по-силно в гърдите му. Колата — затворен фургон — спря на няколко метра от предния капак на БМВ-то.

От фургона излязоха двама с маски. Онзи, който бе отпред, носеше две метални куфарчета. Показаха му с жест да влезе и той в къщата.

Всичко им отне около три часа. Едно след друго повтаряха едно и също — как най-ефективно да се постави експлозивът, как работи детонаторът и как се борави с него. А най-накрая му показаха как да направи от мобилния си телефон дистанционно управление.

След това уточниха с подробности времето, предохранителните мерки и пътищата за отстъпление.

С куфарче в ръка Саид вървеше през двора към гаража, изпитвайки странно чувство. Спря се и се огледа наоколо.

За последен път. Повече никога нямаше да се върне тук.

Няколко секунди той гледа къщата, в която бе прекарал детството си, след това отвори вратата на гаража и се качи в жълтото си порше. Остави алуминиевото куфарче на предната седалка до себе си. Второ такова куфарче лежеше в багажника. Включил мотора, той излезе от гаража и продължи нататък.

На петстотин метра от резиденцията на принц Ясир той спря край пътя. Гледаше хубаво осветените чудесни пътища и сградите наоколо. В този район бяха само жилищата на чуждестранните посланици и на най-богатите саудидци. Всичките къщи бяха обградени с високи жълти стени. Широките разделителни ивици на добре поддържаните улици бяха засадени с трева и дълги редици палми.

Резиденцията на принц Ясир бе на брега на Червено море. Бяха взривили кораловите рифове там и бяха разчистили дъното, за да могат да акостират катери и дори големи яхти. Носеха се слухове, че по този път се докарваха спиртни напитки и курви от Мароко.

Сега Саид виждаше само покривите на сградите. Останалото бе скрито зад високата стена. Той обаче и така се ориентираше добре тук, защото през последните години бе идвал много пъти в резиденцията. Основната сграда заемаше площ от пет хиляди квадратни метра. Някои от пътеките в прекрасната градина, засадена с вносни растения и дървета, се охлаждаха с климатици, за да могат членовете на кралското семейство и гостите им да се разхождат по тях дори и в най-страшната жега. От плувния басейн с изкуствения водопад можеше да се попадне направо в солените вълни на Червено море.

Тук Нура, третата жена на принц Ясир, бе прекарала последните пет години от живота си.

От двете страни на масивния портал имаше караулки, в които постоянно дежуреше въоръжена охрана. Като добавка към това и в резиденцията, и отвън бяха разположени кой знае колко охранители и системи за наблюдение. С други думи казано, това си бе истинска крепост.

Климатикът в колата работеше на пълна мощност. Саид завъртя една от решетките така, че хладният въздух да духа право в лицето му.

В душата му се размърда съмнение, но омразата го заглуши на мига. Разбира се, че животът му бе в опасност, но това нямаше значение. Нали смъртта му щеше да го срещне със сестра му. И честта на семейството щеше да бъде възстановена.

Въпреки това бе предприел известни мерки, в случай че оцелееше. Всичките си спестявания — почти 25 000 долара — бе превел по офшорна сметка в Доминиканската република. А също така си бе взел дебитна карта, за да има достъп до парите си, независимо от това в коя точка от земното кълбо щеше да се озове.

Саид преобърна куфарчето и го отвори. Провери за последен път дали всичките устройства са включени така, както му бяха показали. Преди това бе проверил куфарчето в багажника. Хлопна капака, щракна ключалките, премести скоростния лост на „drive” и излезе бавно на пътя.

Часовникът на таблото показваше 18.17. До определената му аудиенция имаше още четиридесет и няколко минути. Кралската особа не биваше да бъде карана да чака. Никога.

Не му се бе наложило да измисля специална причина за посещението си. Принц Ясир разбираше, че братът-близнак на покойната му жена има право да поговори с него. Той знаеше, че Саид бе обожавал сестра си.

Саид настъпи гадта и колата набра скорост. Отново погледна лежащото до него куфарче. Преди, когато бе идвал в резиденцията на принц Ясир, охраната нито веднъж не се бе заинтересувал какво носи, затова се надяваше и днес да не възникне проблем. Нямаше да обискират скърбящия брат, я.

Саид си пое дълбоко въздух. До този момент бе успял да запази спокойствие и да държи нервите си под контрол, а ето, че сега сякаш се пропука. Тежките мисли нахлуха като река.