Том Кристенсен - Царството на мъртвите

Обърна се към мястото, където бяха седели, но видя само черен дим.

Застанал на колене, той запълзя на четири крака по посока на вратата, стараейки се да се движи, колкото се може по-бързо. Робата му пречеше. Той я вдигна до кръста си и продължи да пълзи. Кръвта му капеше по пода. Надигна се пред вратата, стигна до дръжката и се измъкна в коридора.

От всички страни тичаха хора. Наоколо цареше страшна паника. Като през гъст слой памук до него достигаха викове. Саид видя, че повечето бягаха към двора. През касата на двукрилата врата в края на коридора той видя черния дим, нахлуващ от взривената кола.

Някакъв охранител с револвер в ръка и очи, пълни със страх, притича до него. След него бързаха още трима.

— Бомба! — извика Саид, притискайки длан към раната на лицето си и посочи с пръст по посока на коридора. — Принц Ясир е там!

Те се устремиха натам, накъдето сочеше той.

Саид се заклати по-нататък. Някой притича до него и го попита нещо, но той размаха ръце и извика:

— Принц Ясир беше там!

По някакъв начин се добра до изхода към обляната в слънце градина; отвори огромната врата, украсена с дърворезба и цветни стъкла; и се озова навън. Залитайки, слезе по стълбите, спря се на последното стъпало и погледна ръката си, с която затискаше раната на лицето си. Дланта му бе цялата в кръв. Носът му, изглежда, бе счупен, а от слепоочието надолу през цялата буза имаше голяма порезна рана. През двора към него тичаха двама охранители.

— Терористи! — извика им силно Саид и вдигна нагоре окървавената си ръка. — Помогнете на принц Ясир!

Те изтичаха нагоре по стълбите и се скриха зад вратата. Залитайки, Саид продължи по-нататък и зави по най-близката пътека. Тичаше, приведен напред, по осветената пътека покрай редици от екзотични растения, фонтани, дървета и скрити фенери все по-далече и по-далече, към морето, към пристаните. Знаеше, че има само няколко минути. Именно сега, докато още не бе улегнала първата вълна на паниката и по следите му не бяха тръгнали преследвачи, той все още имаше шанс да се измъкне. А може би вече бе късно. Твърде много се бе замотал. Ако бе взривил бомбата по-рано, отдавна щеше да е далече в морето.

Последният път, когато се бяха возили с онзи супербърз катер, принц Ясир му бе дал управлението, наистина под погледа на специалния човек, който отговаряше за катера. И никой от тримата тогава не бе предполагал, че принц Ясир сам бе дал на шурея си възможността бързо и може би сигурно да изчезне от местопрестъплението. Ключовете за катера бяха на борда му. Никой не допускаше мисълта, че в тази прекрасно охранявана територия могат да се промъкнат крадци.

Вече на пристанището, Саид спря и си пое дъх. Виеше му се свят и бе на границата да припадне. Колко ли кръв бе изгубил? Единственото, което чуваше бе силният звън в лявото му ухо. Огледа се. Нямаше никой. Изглежда, че чули взрива, всички се бяха разбягали. Излизайки на пристана, той свали кърпата си за глава, нави я на дълга ивица, омота я около главата си, покри раната и я стегна, колкото се може по-здраво.

Катерът, който търсеше, бе трети в редицата. Близо до брега имаше два по-малки — играчки за по-големите деца. А супербързите забавления на принц Ясир бяха по по-навътре. Саид отвърза въжето, огледа се, седна накрая на пристана и скочи на палубата. Главата му се отзова с рязка болка, сякаш — аха-аха — и щеше да се пръсне.

Носът на катера започна да се отдалечава от пристана. Саид захвърли въжето направо във водата. След това пропълзя назад. Освобождавайки котвите на кърмата, той чу изстрели и трепна. Чу ги дори през силния звън в ухото си. Освободи крепежните куки от колчетата и ги хвърли във водата. Задъхвайки се, пропълзя в кокпита — при седалките и таблото с уредите. Нещо силно го подръпваше в раната.

Ключът висеше там, където бе и предишния път — на кукичка в шкафчето под конзолата. Той отвори рязко шкафчето, вкара ключа в ключалката за запалване и го превъртя.

Нищо.

Няколко куршума пробиха предното стъкло. Следващият изсвири във въздуха точно до лицето му.

Саид се огледа отчаяно, съобразявайки, че, изглежда, лостът не е в стартова позиция, премести го и отново завъртя ключа.

Двигателят заработи с рев.

Той обаче почти се бе поддал на паниката и не бе в състояние да мисли. Наведе се машинално, колкото се може повече и превключи лоста на заден ход. Поредният куршум разпори кожената тапицерия на седалката на кормчията. Катерът се вряза направо в малкото съдче, което бе вдясно от него и го откъсна от котвите. Саид придвижи лоста на „пълен напред”. Катерът забуксува. Саид завъртя бясно руля, но въпреки това налетя на яхтата за разходки, завързана от другата му страна. Катерът блъсна носа си в борда й, надигна се над водата и бе отхвърлен встрани.