Том Кристенсен - Царството на мъртвите

Саид завъртя руля и полетя към изхода от залива, направен под формата на буквата S. Куршумите постоянно дупчеха стъклата. Обстрелваха го лудо. Големи прожектори обливаха със светлина целия залив. На няколко пъти закачи с борд каменната стена на вълнолома. Бе почти невъзможно да се управлява катерът при такава скорост.

Излязъл най-сетне в открито море, той даде пълен напред на двата двигателя и погледнал компаса, насочи катера право на изток, в нощното Червено море.

Саид лежеше върху руля и притискаше свободната си ръка към раната на лицето си. Катерът плаваше с почти 70 възела — направо летеше по вълните. Не бе запалил нито фаровете, нито сигналните светлини. Скоро щяха да изпратят да го гони цяла армада от вертолети и бързи катери.

Бяха му казали да кара половин час на изток с максимална скорост, след това да изключи двигателите, да легне в дрейф, да запали фенер и да подава сигнали. Трябваше да подаде шест сигнала — три на изток и три на североизток. Отговорът трябваше да е от три червени проблясъка. Ако ги нямаше, трябваше да запали отново моторите, да продължи да се движи на изток и след още десет минути да повтори сигналите.

През отчасти счупеното предно стъкло духаше вятър. При тази скорост не бе топъл и ласкав, а студен и бодящ кожата. Саид извърна глава назад. Далече назад се бе разпростряла Джида, святкаща с милиони светлинки. Като че ли всичко бе спокойно. Засега не го преследваха.

Пред носа имаше непрогледна тъмнина, въпреки че нощта бе звездна. Ако се сблъскаше с някакви отломки, какво оставаше до други съдове, просто щеше, извън всякакво съмнение, да се разлети на парчета.

Саид погледна часовника на таблото. Вече се движеше от петнадесет минути, оставаха му още петнадесет. Щеше ли да се справи? Силите му бяха на изчерпване. Може би бе загубил толкова кръв, че скоро просто щеше да изгуби съзнание? Той притисна още по-силно дланта си към раната под импровизираната превръзка и замига яростно, опитвайки се да възстанови остротата на зрението си.

След пет минути му се наложи да намали скоростта. Вълните вече бяха подхвърлили веднъж-два пъти катера така, че перките му се бяха озовали във въздуха. При това двигателите се давеха от рев, който сигурно се чуваше на много мили наоколо. Като добавка към това Саид се плашеше до смърт от тези подскоци. Последният път, когато катерът бе подскочил, той едва бе успял да се хване за руля, преди да е паднал зад борда.

Сега катерът се движеше с 40 възела.

Неизчакал пет минути до уговорения момент, той се предаде и изключи двигателите.

Настъпи тишина. Дори в ухото му вече не звънеше. Той се огледа. Зад него продължаваше да няма никой. Всъщност това бе само въпрос на време. След няколко минути тук сигурно щеше да се появи националната гвардия с военни катери, самолети и вертолети. Щяха да го преследват, без да жалят сили и средства.

Саид се смъкна от седалката и някак си се добра до двете шкафчета от стъклопласт до бордовете на юта. Във второто от тях намери фенер с дълга дръжка. Върна се на предишното си място, провери по компаса и отправи три светлинни сигнала точно на изток. След това три — на североизток.

Вглеждаше се с тревога натам, накъдето току-що бе изпратил сигналите. Присвиваше очи, напрягайки зрението си. След това отново хвърли поглед по посока на Джида. Никъде нямаше нито един червен проблясък.

Те какво, бяха го изоставили в бедата ли? Или ги бе спрял бреговият патрул? Или им бе все едно за него? Решили са, че той и професионалните му качества не им трябват?

Саид не смееше да отдръпне ръка от раната си. Достатъчно бе да отслаби за миг натиска и кръвта започваше да шурти с всичка сила. Погледна към звездното небе. В ухото му зазвъня отново.

„Смили се, Аллах…”

И тогава ги видя. Три бързи червени проблясъка в посока изток-североизток. Не можа обаче да чуе нищо, така че си нямаше и представа на какво разстояние са от него. Чуваше само онзи ужасен звън в едното си ухо.

Гледаше като хипнотизиран натам, където току-що бе видял червените проблясъци.

Сега той бе на радара им. И както му бе наредено, трябваше да легне в дрейф и да чака. Те сами щяха да го намерят дори и в най-голямата тъмнина.

Саид се обърна отново и погледна към Джида. Малко по на север от резиденцията на принц Ясир в небето се извиха две ярки светлинки. Отначало се движеха в синхрон, а после се разделиха. Вертолети. Той обаче не ги чуваше. Плъзна поглед по-нататък и видя множество светлинки покрай брега — катери с прожектори и радари.