Том Кристенсен - Царството на мъртвите

Въпреки това Микаел му се бе обадил изведнъж, при което му бе говорил така, сякаш цял живот са били близки приятели. Някак си бе странно.

Какво всъщност искаше? — помисли си Томи и излезе от интернет. Можеше да се е вкиснал съвсем, да работи за дребни монети и да опитва да пораздвижи доста ръждясалите си връзки на родна земя?

Е, добре, скоро щеше да се разбере. Томи погледна часовника си. Ако не им мине черна котка път, то Микаел щеше да е в кантората му след петнадесет минути.

По външния вид на Микаел въобще не можеше да се каже, че се е вкиснал и е останал без пари. Той вървеше с усмивка към Томи, облечен в черен дизайнерски костюм и обувки „Прада”. Лицето и ръцете му бяха загорели, което му отиваше, въпреки че Микаел по принцип бе мургав като южняк. И както и преди, бе строен. Впечатлението се разваляше малко само от брадата, която по една или друга причина бе решил да не бръсне. Току-що избръснат и с вратовръзка би могъл да мине за успял и перспективен служител на „Маккинзи”, можещ да пъхне под носа на когото и да било файлове с препоръки за съществено съкращение на щата.

Когато седнаха един срещу друг до масичката за преговори, Томи се почувства крайно непохватен и невзрачен. Самият той бе облечен като обикновен канцеларски плъх, какъвто всъщност бе станал.

— Дяволски се радвам да те видя — каза Микаел, когато си стиснаха ръцете.

Приповдигнато-доверителният му тон и изразът на лицето му наведоха Томи на мисълта дали през студентския им живот не се бе случило нещо, което той да не помнеше. Може би бяха прекарали заедно прекрасни и възвишени мигове, а той ги бе забравил? Гледайки Микаел, страничен наблюдател можеше да реши, че Томи най-малкото го е спасил от горяща къща, а след това е пожертвал и бъбрека си за болната му на смъртно ложе сестра. Както и да бе, но Микаел, изглежда, просто бе забравил с какво започваха разговора си двама норвежци, които едва си спомнят един за друг.

— Дяволски, дяволски се радвам да те видя отново — повтори Микаел.

Томи притвори очи, направи скромна, но мила физиономия и предпазливо се усмихна:

— Може би кафе?

— Чудесно изглеждаш, Томи.

— Ти също. Та кафе?

Какво искаше той? Да помоли за намаление в някакъв данъчен случай? Нали Томи все пак работеше в Данъчната служба и се занимаваше и със събирането на задълженията. Томи реши, че сигурно бе така.

В този момент обаче Микаел изведнъж дойде на себе си. Напусна звездолета си и изглежда, се приготви за общуване с обикновените земляни. Облегна се на облегалката на фотьойла и прокара по бедрата си разперените си пръсти.

— Имам към теб дяволски изгодно предложение — каза той с нова усмивка.

— О’кей. След като не искаш кафе, ще си взема за мен — стана Томи и тръгна към вратата.

— За мен с мляко — чу той вече от коридора.

Когато се върна с чашките в ръце, Микаел стоеше до бюрото му и разглеждаше лежащите там документи.

Томи се изкашля.

Микаел се захили и се върна на предишното си място. Взе чашката и отпи от кафето си.

— Харесва ли ти тук?

— Работа като работа. А ти с какво се занимаваш?

— С нещо, което ще те заинтригува доста.

— Да видим… — усмихна се неволно Томи и с израз на неуверено любопитство погледна Микаел. Наистина му бе интересно, но почти не се съмняваше, че когато чуеше какво точно иска Микаел, любопитството му веднага ще се превърне в непоносима скука. — А защо е толкова тайно?

— Добре, let’s cut the crap [5] Let’s cut the crap (англ.) — Тук: по същество. — Б. пр. . Идвам при теб с предложение, което получаваш, така да се каже, once in a lifetime [6] Once in a lifetime (англ.) — Веднъж в живота. — Б. пр. . И не се шегувам — той вдигна ръка и погледна часовника си: — Имаш около двадесет и два часа, за да вземеш решение. В осем сутринта трябва да знам отговора ти. Ако до това време не се обадиш, предложението ще бъде отправено към следващия в списъка.

Томи се усмихна. Засега ситуацията изглеждаше безкрайно глупава. Какво си мислеше този нахалник? Че е месия и че Томи Тенволд ще стане негов ученик ли? Нима наистина си бе въобразил, че ще го принуди да вземе решение, като наложи идиотски времеви срок?

— Е, след като съм изтеглил печелившия билет, то ми кажи за какво става въпрос — погледна демонстративно часовника си Томи. — Защото съм затрупан с работа. И се страхувам, че скоро ще ни се наложи да се разделим… Извинявай.

— Няма да те задържам. Достатъчни са ми петнадесет минути.

Микаел обаче си тръгна не след петнадесет минути, а едва след час.