Том Кристенсен - Царството на мъртвите

Остатъкът от работния ден отиде по дяволите. Вместо да се занимава с неотложните задачи, Томи премисляше, пресмяташе, преценяваше.

Бе вторият работен ден от януари и навън бе студено. Излязъл след работа от кантората, Томи забеляза, че върху стария мръсен сняг има слой нов.

Бе прекарал Коледа при чичо си и леля си в Тронхайм, както всъщност и през предишните четири години, откакто баща му бе умрял. Почти не помнеше майка си. Тя се бе удавила, когато бе тригодишен, така че леля му и чичо му бяха сега единствените му роднини. Те нямаха свои деца и след смъртта на баща му си общуваха с него доста често — поддържаха връзката, но не досаждаха. Чичо Ерик и леля Лизбет неизменно се държаха деликатно, дружелюбно и радушно. И той им бе благодарен за това. Ако се бяха опитали да играят пред него ролята на родители, той по-скоро би се отдръпнал от тях. Чичо Ерик бе спокоен, мълчалив и мислещ човек, а леля Лизбет бе приказлива, енергична и неуморима, като тези и качества редовно се усилваха с всяка изпита чаша червено вино. Бяха посрещнали Коледа весело, бяха се отпуснали, но след седмица и нещо, прекарани под един покрив, той се бе върнал с облекчение в жилището си в Осло.

А сега и това.

До дома си Томи имаше само пет минути пеша. Живееше в центъра на Осло, в района на парка „Пилестредет”, на територията на старата Национална болница, който сега бе застроен с жилищни сгради. Преди година бе купил там, на „Нурдалс Брунсгате”, апартамент — нов, съвременен, двустаен, с открита кухня и малък балкон, който до седем часа вечерта бе обливан от слънцето през лятото. До работата му бе пет минути пеша, жилището му бе в центъра, продължаваше да е ерген — какво можеше да е по-хубаво от това?

И досега се опиваше от чувството за свобода, което му бе дало купуването на апартамента — осъзнаването, че апартаментът е негов и никой не може да му го вземе, освен, разбира се, банката, отпуснала му почти цялата необходима сума от 1,8 милиона.

Точно сега обаче, крачейки по тротоара, той не изпитваше чувство на свобода и в главата му постоянно се въртяха мисли за онова, което му бе казал Микаел.

— През последната година в Лисабон мислех само за този проект — бе казал Микаел. — Бях направо като полудял. Усещах, че ако някога забогатея, истински да забогатея, то ще е непременно от нещо такова.

И ето какво му бе разказал Микаел. Чрез финансовата компания, в която работел в Португалия, установил тесни връзки с ръководството на фирма, наречена „Глобъл кепитъл”, занимаваща се с инкасо, тоест със събирането на просрочени задължения. Главната им кантора се намирала точно в Лисабон.

Преди пет години „Глобъл кепитъл” придобила от една компания регистриран в Гибралтар, уникален патент, на основата на който успяла да изгради сериозен инкасов бизнес. Що за патент било това? Напълно нов начин за събиране на дългове — програмно обезпечаване и методика, които донесли такива резултати, за каквито другите подобни компании можели само да мечтаят. Ако обикновена фирма по принцип успявала да изиска 15 процента от целия пакет неизплатени задължения, то с новата си система „Глобъл кепитъл” получавал два пъти повече. Най-малкото. В някои случаи показателите стигали до шестдесет процента.

— И що за система е това? — бе попитал Томи.

— Преди всичко е базата данни, която обединява информацията, съдържаща се във всичките достъпни официални и частни регистри. Тази база данни е сърцето на системата. Допълват я инструкциите за различни периферни системи — от методиката на събирането, търсенето, създаването на колцентрове до работата с документите. В света просто няма нищо подобно. „Глобъл кепитъл” е изпреварил конкурентите си с години!

— Това е било в началото — бе продължил Микаел. — „Глобъл кепитъл” е открила дъщерни компании в седем страни — той ги изброи на пръсти: — Освен в Португалия, тя е учредила филиали и франчайзингови поделения в Испания, Холандия, Австрия, Полша, Гърция и Тайланд. Тайланд е първата неевропейска страна. Структурата на дъщерните фирми е различна, но всичките се управляват по един вид франчайзингова концепция — по същата онази патентована технология.

По това време Томи се бе оживил малко. И изглежда, че без сам да го иска, бе подал на бившия си състудент много известни и лесноразбираеми сигнали за готов на сделка купувач. Именно това го бе раздразнило.

Микаел бил убедил ръководството на „Глобъл кепитъл”, че именно на него, на Микаел Рам, можела да се повери организацията на филиала в Скандинавия.