Том Кристенсен - Царството на мъртвите

На келнера не му бе до шеги. Той се взря в бележника си и промърмори:

— А вие какво ще желаете?

Микаел погледна менюто:

— Да видим… Днес ще опитам… — прекара бавно пръст по страницата той. — Може би вие ще ми препоръчате нещо?

— Няма — отряза го келнерът.

Микаел завъртя очи, затвори менюто и го подаде на келнера:

— За мен също сандвич и лимонада, моля.

Келнерът драсна нещо в бележника си, взе менюто и се отдалечи.

— Не е наясно, че парите са мои — каза Микаел, достатъчно силно, за да го чуе.

— Да върви по дяволите — съгласи се Томи.

Взе от подложката клечка за зъби и махна целофана й.

Микаел го гледаше втренчено:

— Значи според теб съм се държал твърде грубо вчера с нея?

Томи въртеше клечката в ръце.

— Не знам.

— А не. Знаеш — каза Микаел. — Видях, че я съжаляваш. Нали така?

Томи сви рамене.

— Как мислиш, Томи, за какви се представят те, нашите длъжници? Мислиш ли, че на практика са толкова невинни, колкото се стараят да изглеждат?

— Видях само как реагира, когато ти спомена името на сина й. Може би тук има нещо, което ние не…

— А ти си мекосърдечен кучи син — усмихна се Микаел.

— Мамка ти! Откъде изрови всичко това за нея?

— Първо задействах системата ни, а след това се обадих тук-там. Е, и бившата жена на гаджето й добави едно-друго.

— Гаджето й е мъртво — поклати глава Томи.

— Омразата обаче още е жива. Изоставените са просто златна мина. Дори не можеш да си представиш колко е интересно на бюрото на началника на Службата за финансови престъпления именно защото разярените бивши жени искат да докопат своите бивши мъже.

Томи хвърли поглед на човека, който току-що се бе настанил зад Микаел и сега седеше, вперил поглед в края на масата. Като че ли този брадат, дългокос арабин ги поглеждаше изпод вежди. Томи отново поклати глава. Сигурно му се бе сторило.

— Какво знаеш ти за Службата за финансови престъпления? — остави така и неизползваната клечка за зъби Томи. — И представа си нямаш с какви неща се занимават там.

Появи се келнерът с поднос. Остави на масата чаши, бутилки с лимонада и отново се отдалечи.

— Ами знам — усмихна се Микаел. — Един мой приятел работи там известно време.

— Така ли?

Микаел побарабани с пръсти по масата.

— Действай, както ти показах, Томи. Скоро ще открием колцентъра и тогава — напред!

— На мен ми харесаха хората, които бяха на събеседването днес.

— Чудесно — каза Микаел. — Сега това е твоята епархия. Предоставих ти възможността. Набирай хора и ги учи. Твоята задача е да направиш от тях добри специалисти.

— Разбрах го.

— Дай ми резултати и дума няма да ти кажа.

Томи се наведе напред и понижи тон:

— Зад гърба ти седи странен тип. Залагам си главата, че кучият син ни подслушва — усмихна се Томи. — Само не се обръщай.

На лицето на Микаел се появи въпросителна усмивка:

— Кой е той?

— Представа си нямам. Случаен посетител.

На Томи му се наложи да употреби усилие, за да не се пули към брадатия арабин с кривия нос.

Микаел взе бутилката и си наля лимонада. Томи последва примера му. Оставил бутилката на масата, той се наведе отново към Микаел, и опитвайки се да се скрие от арабина, прошепна:

— На външен вид е истински пират! — едва не се разхили Томи. — Брада, дълга коса, чупен нос. Липсва само черната превръзка на окото му.

Микаел се обърна рязко и изгледа от упор непознатия.

— Не трябваше — прошепна Томи и отпи от лимонадата си.

Изведнъж те чуха как се отмества стол. Чужденецът стана рязко и се отправи с бързи и големи крачки към вратата. Отвори я и изчезна през нея.

Томи и Микаел видяха само гърба му. Той пресече улицата по зебрата и зави зад ъгъла по „Фрогнервайен”.

— Изплаши го — каза Томи.

— Ама че тип. Дяволите да го вземат! — поклати глава Микаел.

Саид бързаше по улицата и не забави крачка, докато не се озова пред кафето, в което бе влизал и преди. Влезе и си поръча чаша чай.

Преди час бе стоял пред входа на сградата, в която се намираше офисът на „Глобъл кепитъл”. Бе решил да изчака да излезе един от тези двамата, да го проследи до дома му и на следващия ден да проследи втория. А те изведнъж бяха излезли заедно. Лицата им му бяха познати от снимките в интернет. Бе крачил след тях няколкостотин метра, докато бяха влезли в ресторанта.

Наистина бе пълна глупост да седне на съседната маса и да подслушва разговора им. Още повече че не можа да разбере нищо от потока норвежки думи.