Том Кристенсен - Царството на мъртвите

— Ане Мидгорд — въздъхна тежко Томи. — Кажете най-сетне какво точно искате от мен и си вървете по живо, по здраво. Ако искате да отменим сключената сделка, то вече… вече е късно — добави бързо той.

И не само е късно, помисли си той. Микаел щеше да го убие, ако опиташе. Опита се да погледне демонстративно часовника си, но само махна неловко с ръка. Микаел му бе казал, че те разчитаха на съжалението. Че ще използват всякакви уловки, само за да те притиснат в ъгъла. Стотици пъти го били правили и си мислели, че и този път ще мине.

— Аз не съм мошеничка, Томи. Ние със Стиан трябва да се измъкнем. Вие трябва да ни помогнете…

— Извинете, но не мога да направя нищо за вас.

— Срещали ли сте се… със Стиан?

— Доколкото знам, нищо не свързва фирмата ни с вашия син — поклати глава Томи.

Лицето й се промени и сега съвсем не приличаше на безпомощен длъжник. Ноздрите на носа й побеляха.

— Разказах му всичко — произнесе тя. — Не знам дали разбирате какво означава това… Томи Тенволд.

Когато произнесе фамилията му, Томи трепна.

— Случващото се с мен засяга и Стиан.

— Уви…

— Знаете ли поне нещо?

— За какво?

— За сина ми.

— Не.

— В такъв случай ви очаква голяма изненада, Томи Тенволд.

Той я изгледа учудено. Тя като че ли се усмихваше?

— Заплашвате ли ме?

Ане Мидгорд не отговори. Просто седеше с напълно неописуем израз на лицето.

Шира седеше сама на дивана, осветена от синята светлина на екрана. На масата гореше свещ.

Саид влезе в стаята и седна до нея.

— Къде беше? — попита го тя, без да се обръща.

— Много въпроси задаваш.

— Много въпроси ли? Аз? — обърна се към него тя. — Наистина ли мислиш така?

— Събирам информация — каза той.

Шира взе дистанционното и превключи канала. В горния десен ъгъл на екрана се появи логото „TV2”. Вървяха новините. Водещата бе Сири Лил Манес. Шира увеличи звука и остави дистанционното на масата.

Саид оглеждаше тайно профила на жената. Класическа красавица — безупречно гладка кожа, малък нос, съвършени очертания на устните. В нея имаше всичко — всичко, което й трябваше за ролята, която й бе определил.

— Защо ме гледаш така? — попита го тя, без да се обръща към него.

— Ти си красива жена, Шира — усмихна се той.

Тя го погледна скептично.

— Тахмина спи ли?

— Да, спи — скръсти ръце на гърдите си тя. — Да не си решил да ме ухажваш?

Той поклати бавно глава.

— Ти си привлекателна жена, Шира. Видях как мъжете се обръщат след теб. Ние с теб обаче сме брат и сестра, нали така? — усмихна се той.

— Така е, Халед — усмихна се с облекчение и тя.

Секунда-две двамата гледаха екрана — разярените палестинци, които с камъни и колове в ръце щурмуваха някаква сграда.

Саид зажумя, след което погледна отново момичето.

— Искам да те помоля за нещо, Шира. Важно е. Избрали са те за изпълнението на много отговорна задача. Може би най-важната в живота ти.

Тя го погледна втренчено и зениците й се разшириха.

— Ще се справиш с помощта на Аллах.

Щом само всичките служители в колцентъра заеха местата си, офисът заживя пълноценен живот. Шест гладни и навити момчета — всичките не по възрастни от тридесетте — седяха всяко в своята кабинка в най-голямата преоборудвана стая със слушалки и микрофон на главата и с монитори пред очите. Към тях бе прикрепен агент, който постоянно снабдяваше шесторката с нова информация. Всичките те бяха преминали обучение по методиката, разработена в главната лисабонска кантора. Телефонните преговори трябваше да са максимум ефективни, а предварително придобитата информация трябваше да се използва хитро и с ум.

Всичко това е фина комбинация между компютърната технология и напредничавата психология, казваше им Томи. От тях се иска настойчивост, учтивост и постигане на резултати. Преди всичко обаче — настойчивост. Длъжниците трябвало лека-полека да свикнат с мисълта, че „Глобъл кепитъл” няма да ги остави на мира, а всичките извъртания и откази ще да доведат до неприятни санкции.

Имаха си вече и финансов директор. Трина Лун — така се казваше тази тридесетгодишна, неомъжена кифла от телемаркския Бьо, имаща диплома от регионалното висше училище и опит в работата като счетоводител в инкасовата фирма „Линдорф”. Тя имаше отделно кабинетче малко по-нататък по коридора. Беше им я осигурила трудовата борса, за което бе получила комисионна в размер на една трета от годишната заплата на Трина — 133 000 крони.