Том Кристенсен - Царството на мъртвите

— Не те хареса — засмя се мъжът. — Сигурно си мисли, че ще изловиш всичките му мишки.

Той отвори вратата към следващата площадка. Саид влезе и чу как вратата се затвори след него.

В лицето му лъхна горещина. Осветлението бе мъждиво, прозорците със спуснати щори, а дебелият килим под краката му бе сякаш влажен.

В мебелираната стая седяха двама — Марван Ханжур с каменното си лице и един непознат, когото Саид никога не бе виждал преди. Плешив, прегърбен.

— Седни, Халед — произнесе Марван Ханжур. — Чакаме още един.

Саид кимна на плешивия; свали тежкото си палто, шапката и ръкавиците си, седна на един стол и се огледа. Стаята бе пълна с маси, столове и фотьойли с всякакви форми и размери като в мебелен склад. На пода лежаха няколко пласта персийски килими.

Марван стана бавно.

— Време е за молитва — каза той. — Хайде да извършим ритуалното миене.

Приближи се до вратата на отсрещната стена и я отвори. Оказа се, че там има малка баня. Измиха подред ръцете, лицата и краката си, а след това се отпуснаха на колене върху единственото свободно място. Марван — отпред, а Саид и плешивият — рамо до рамо зад гърба му.

Щом само свършиха, на вратата се почука тихо.

В стаята влезе четвъртият. Бе висок. С брада, черна коса, а оскъдното осветление не позволяваше да се видят добре чертите на лицето му. Единственото, което Саид забеляза, бе твърде тясното му чело.

— Селям, братя — каза влезлият и поздрави подред всеки.

Никой не споменаваше имена. Седнаха в кръг един срещу друг. Прозорците, изглежда, бяха лошо уплътнени, защото се чуваше ясно шумът от колите отвън.

— Трябва да се случат важни неща — каза Марван, облегнал се назад във фотьойла и поставил ръце върху подлакътниците. — И за да имаме успех, трябва да се подготвим добре.

— Иншалах — произнесе плешивият.

Саид забеляза, че новодошлия не го свърташе на едно място — ръцете му се движеха постоянно и той непрестанно се озърташе наоколо.

— Да пристъпваме веднага на въпроса, за да може да свършим по-бързо — продължи Марван.

— Един момент — каза неспокойният, ставайки. Приближи се до прозореца, дръпна лекичко края на щората, погледна навън и стоя така няколко секунди. След това пусна щората и се обърна: — Чиста ли е квартирата? Проверихте ли?

— Тук сме в безопасност — отговори му Марван.

— Откъде знаете? Може стаята да се подслушва.

Марван седеше като статуя.

— Повярвай ми! — каза той. — Тук сме в безопасност. Можем да говорим спокойно. Използвали сме това място само веднъж, преди няколко месеца.

Високият остана до прозореца. На фона на светлината те виждаха само силуета му.

— Имате ли камера за наблюдение?

— Не — отговори Марван.

Онзи се върна на мястото си и седна отново.

— Те са навсякъде — каза тихо той. — Навсякъде. Повече предпазливост няма да е излишна.

— Разбирам — отговори спокойно Марван. — Ние обаче сме достатъчно предпазливи.

Високият разпери ръце и погледна Саид и плешивия, сякаш питайки ги за мнението им.

— Какво става с провалилата се група? — попита Саид.

— Позволете ми да кажа няколко думи — отговори му Марван. — Провалът на студентската група нанесе твърде малко вреди. Няма никакви признаци норвежката полиция да е надушила нещо. Основната свръзка на студентите е изведена отдавна от страната. Държим под наблюдение периферните им контакти. Ако полицията прояви интерес към когото и да е от тях, веднага ще го изведем извън пределите на Норвегия.

Неспокойният сякаш се успокои. Непоколебимото спокойствие на Марван се предаде на останалите.

— Причината за днешната ни среща е несъстоялата се акция. Възложено ни е да осъществим нова.

Саид преглътна. Това беше. Единият му крак затрепери бързо. Той притисна коляното му с длан и хвърли поглед към плешивия, който гледаше съсредоточено Марван.

— И трябва да се действа бързо — продължи Марван. — И без това подготовката се проточи доста.

Неспокойният кимна.

— Парите вече са тук.

И двамата с Марван измериха с поглед първо Саид, а след това плешивия. Избираха.

Саид усети как го облива пот. Трябваше да попита за подробностите, но не можеше. Погледна бързо към плешивия и за най-голямо свое учудване забеляза, че лисината му е мокра от пот.

Тъмносиният опел „Вектра” бе паркиран плътно от дясната страна на улицата, на сто метра от арабския магазин. Бе между други две коли, но двамата агенти от Службата за сигурност към полицията виждаха много добре вратата на магазина.