Том Кристенсен - Царството на мъртвите

— Как мислите, този става ли за мен? — неочаквано се чу зад гърба му.

Томи се обърна. Тя стоеше, усмихвайки се въпросително, и сочеше тренажора, от който току-що бе станал.

Той се вгледа в нея. Бе висока. Почти колкото него на височина. Върху горната й устна все още проблясваха капчици пот.

— За коя група мускули е този тренажор? — продължи тя, правейки крачка към него. И отново тази почти детска, открита усмивка.

— За задната част на бедрата — отговори той.

— Ще ми помогнете ли?

— Разбира се — бузите му бяха обхванати от горещина. Тя имаше фантастична усмивка. Той се приближи до тренажора и намали натоварването до 25 килограма. — Седнете, ще ви покажа.

— Благодаря — каза тя, сядайки на тренажора, който той бе напуснал преди минута-две.

Томи и показа как работи тренажорът. Следвайки инструкциите му, тя пристъпи към упражнението. Той зае съседния тренажор, а тя започна бавно разтягането.

— Усилието достатъчно ли е?

— Малко е малко — отвърна тя, приповдигайки вежди.

Той стана и го коригира.

— Сега е по-добре — каза тя.

— За пръв път ли сте тук? — попита той.

Тя се напрягаше с всички сили, стиснала зъби.

— Да. Не знам дали всичко това си заслужава. Извинявам се, но все пак предпочитам да тичам.

Той стана, усещайки, че изглежда неестествено, като стои без работа.

— А вие? — попита с усмивка тя, оглеждайки го. — Ако се съди по външния ви вид, сте чест гост тук.

— Благодаря — той се усмихна бързо и понечи да премине към следващия тренажор, но тогава тя завърши упражнението и застана пред него.

— Ще имате ли малко време да ми покажете и другите тренажори?

— Тур, може ли за минутка?

С чаша с кафе в ръка Тур минаваше покрай кабинета на Сандра и тя го извика през открехнатата врата. Той се спря, направи крачка назад и надникна през пролуката.

— Влез! — каза нетърпеливо Сандра.

Тур отвори вратата и влезе в до невъзможност подредения й кабинет. До стената, люлеейки се на стола, седеше един от агентите — Ула Еген. Той стана и подаде ръка на Тур:

— Здрасти!

Тур прехвърли чашата с кафе в лявата си ръка и отговори на ръкостискането му, след което се обърна към Сандра, която седеше от другата страна на бюрото.

— Можеш ли да седнеш за минутка? — попита тя, побутвайки свободен стол към Тур.

Тур седна, остави кафето на края на бюрото и едва сега обърна внимание на многото снимки, които лежаха върху него.

— Ула току-що се върна от наблюдение — поясни Сандра. — Кажи, моля те, на Тур всичко, което каза и на мен.

— С момчетата следихме няколко дни Мустафа Маджид — изправи се на стола Ула Еген.

Сандра кимна и помръдна ръка в смисъл на: „Давай по-бързо!”

— Стана ясно, че общува с няколко лица, които могат да ни заинтересуват. Например ето с този — взе от бюрото една от снимките Ула и я подаде на Тур.

Тур взе снимката. Лице на арабин в едър план — брада, коса до раменете, внимателен поглед, крив, осакатен нос.

— Казва се Халед Шакур — продължи Ула Еген. — Пристигнал е в Норвегия преди месец. Живее при сестра си до „Карл Бернерплас”.

— Къде е направена снимката? — попита Тур, вглеждайки се във фотографията. На заден план се виждаха тухлена стена и прозоречна рамка.

— До арабския магазин на „Тьойен” — отговори Еген.

— Излезе оттам след среща с Мустафа Маджид и с още двама — подбра той още две снимки и ги постави пред Тур.

— Ето с тези.

Тур ги погледна набързо и поклати глава. Не, не ги познаваше.

— Знаете ли за какво е била срещата?

— Не — поклати глава Ула Еген. — По принцип само предполагаме, че са се срещнали. Обаче се появиха там на практика по едно и също време и си тръгнаха също така един след друг.

— А що за магазин е това? — попита Сандра. — Кой е собственикът?

— Един турчин — отново се залюля на стола Ула. — В Норвегия е от двадесет години. Нямаме нищо срещу него.

— Със сигурност не са говорили за търговия — погледна скептично към Ула Тур. Сигурно защото, помиеш си Сандра, Ула се люлееше на стола, а Тур не обичаше това.

— Решихме да поогледаме по-отблизо Халед Шакур — каза Еген. — Следих го няколко дни. Тогава и открих онова, за което току-що казах на Сандра — усмихна се той.

— Доста интересна ситуация — хвърли бърз поглед на Сандра той. — Не е обаче съвсем ясно засега какво да правим с това. Дали ни интересува, или не.

Тур отпи глътка кафе.

Ула върна стола в нормално положение и се наведе напред:

— Следях Халед Шакур и сестра му Шира. Стигнаха с метрото до „Майорстюа” и тръгнаха към фитнесклуба „Еликсия-Колизей”. Тя, сестрата, влезе, а Халед Шакур тръгна обратно. А преди да се разделят, спореха сериозно.