Том Кристенсен - Царството на мъртвите

Тур вдигна вежди и погледна към Сандра.

— Следва най-интересното — каза тя.

— Реших да проследя сестрата.

Тур сви леко рамене.

— Просто… — продължаваше Ула, — просто надушвах, че там има нещо… Помислих си, че ще ме заведе до нещо интересно.

— Хубавица — каза Тур, когато Сандра му подаде снимката й.

Ула веднага се смути.

— Аз не заради това…

— Добре, добре… — махна с ръка Тур. — Давай нататък!

Ула Еген потри длани.

— Е, та, значи, тръгнах след нея. Извади си временна членска карта — после проверих — преоблече се и отиде при тренажорите. А аз седях в приемната и наблюдавах. След няколко минути тя заговори с младеж с норвежка външност. Прекараха заедно около час в тренировъчната зала, а след това — още двадесет минути в местното кафене. След това се разделиха и аз се прехвърлих на младежа.

Тур затвори очи и въздъхна тежко.

— А когато разбрах кой е младежът, веднага ми стана много интересно — побърза да добави Ула. — Казва се Томи Тенволд и наскоро започна работа в ословската инкасова фирма…

— „Глобъл кепитъл” — прекъсна го Сандра. — Скоро ти показвах бележка за тях.

— Така е — нетърпеливо ги изгледа Тур.

— Ако си спомняш, „Глобъл кепитъл” принадлежи на някакъв принц от Саудитска Арабия. Проверих хората, които работят там. Оказа се, че майката на Микаел Рам е норвежка, а баща му — палестинец. Развели са се преди осемнадесет месеца. Бащата — Джарах Али Абдал — е много богат предприемач. От последните съобщения за него току-що научих, че живее в Йордания. И ето кое е интересното — на няколко пъти името му е свързвано с тероризма. Възможно е да е финансирал ислямистките групировки. Наистина, досега не са му повдигани обвинения. И ние все още не знаем дали Микаел Рам поддържа връзка с баща си.

Ула Еген постави още една снимка пред Тур:

— Това е Томи Тенволд.

Тур погледна снимката — млад мъж; гъста, руса коса. До него има жена, той й отваря вратата. Тя влиза някъде, обърната с профил към него. Косата му сякаш е влажна, сресана зад ушите. На лицето му има широка усмивка.

— Влизат в кафенето. Приказваха и се смееха като влюбена двойка — потри брадичка Ула.

Тур продължи да разглежда снимките.

— Според теб дали са се виждали преди, или това е първата им среща?

— Представа си нямам — отговори Ула. — Той я развеждаше из тренировъчната зала и й показваше всичко там. Напълно е възможно да са се уговорили да се срещнат там.

Тур кимна.

— Схващаш ли нещо? — попита го Сандра.

— С извинение, схващам над какво си блъскате главите тук.

— Казвай! — каза Сандра. — Трябват ни свежи идеи, нови подходи.

— На практика искате да знаете дали ще си губим времето и ресурсите за толкова неопределена следа — отпи от кафето си Тур и набързо прерови снимките. — Подозирате връзка между саудитския принц; инкасовата фирма; английският терорист, който се крие в Норвегия; този арабин — посочи той снимката на мъжа с дългата коса и брада, — и сестра му? — разпери ръце Тур. — Имаме ли нещо друго?

— Засега не — отговори Ула.

— Мустафа Маджид е пряко свързан с терористите — каза Сандра. — И той е единственият, свързан с нашите четирима студенти. Между другото, какво става с останалите разпити?

Тур поклати глава.

— Нищо ново — усмихна се той. — Значи, бихте искали да се хванете за тази сламка?

Сандра извърна с досада поглед. Тур се наведе напред и отново започна да рови снимките.

— Връзката е слаба. Мисля, че разработката на тази двойка от тренировъчната зала няма да ни даде нищо. Много второстепенни хора са — стана и се усмихна подред на всеки от тях. — Не искам да развалям компанията, но ако не ви трябвам повече, то, с извинение, отивам да си гледам работата.

— Още едно въпросче? — каза Сандра.

— Кажи! — усмихна й се с най-дружелюбната си усмивка Тур.

— Ще възразиш ли, ако поопипам тази инкасова фирма с главна кантора в Португалия?

— Няма, разбира се. Само не губи твърде много време.

На вратата на кабинета му се почука. Томи вдигна глава и видя пухкавата физиономия на Трина. Бе бледа и за пръв път не се усмихваше.

— Имаш ли минутка? — попита тя.

Томи свали ръце от клавиатурата и се извърна от компютъра:

— Какво има?

Трина едва ли не крадешком се промъкна в кабинета му и затвори вратата след себе си.

— Онзи Стиан днес се обажда поне десет пъти, не по-малко — прошепна тя, сви устни и добави: — А сега се появи лично. Там е — кимна по посока на входната врата тя.