Том Кристенсен - Царството на мъртвите

— Просто така. От време на време.

И с какво се занимаваш?

— Тичам и помпам — отговори той, заключвайки кабинета си.

Тръгнаха надолу по стълбите.

— И къде? — попита Трина.

— В „Еликсия” — отговори той.

На тротоара се разделиха. Томи закрачи по зимно тихите улици на район „Фрогнер”.

Завил по „Фрогнервайен”, той спря изведнъж. Отпред, на светофара на кръстовището с „Нилс Юелсгате”, той забеляза нисък силует с дълго палто. Младеж. Стоеше с лице към него, вдигнал дясната си ръка, и сочеше с пръст към Томи.

Томи се спря, оглеждайки се объркано, но наблизо нямаше жива душа. Пръстът нямаше кого друг да сочи. В мига, в който вече бе отворил уста, канейки се да попита какъв е проблемът, младежът се обърна рязко и спокойно тръгна нататък, през кръстовището. Томи сви рамене и продължи пътя си по „Фрогнервайен”. И представа си нямаше защо този тип бе стоял по средата на улицата и го бе сочил с пръст, но в душата му бе останало нещо неприятно.

Петнадесет минути бърз ход и той вече бе на мястото. Преоблече се в анцуга, намери свободна пътека за бягане и затича в обичайния си бавен тръс. Както обикновено, на всеки пет минути увеличаваше темпото и след двадесет минути тичаше с всички сили. Най-трудни бяха последните пет минути. Принуждаваше се насила да тича. Щом обаче започна тренировката, мисълта за младежа с дългото палто бързо се изпари.

Отдясно тренираше дебелак на средна възраст. Крачеше бавно, вкопчваше се в дръжките и дишаше тежко. На главата си имаше големи слушалки, а на кръста — малък розов айпад. Женски модел.

Томи тъкмо се канеше да започне второто ускоряване, когато на свободната пътека отляво се появи нов персонаж. Той му хвърли бърз поглед — момиче с дълга черна коса, вързана на конска опашка. Мургава — изглежда от Южна Европа или Латинска Америка. Той продължи да тича, гледайки право пред себе си. След няколко секунди обаче отново хвърли поглед вляво. Момичето стоеше на пътеката, разглеждайки безпомощно бутоните върху таблото за управление. Позабавила се, тя натисна един и зачака. Без резултат. Натисна друг бутон и отново — безрезултатно. Сви рамене, усмихна се и хвърли бърз поглед към Томи. Той и се усмихна в отговор.

— Натиснете този — каза той, продължавайки да тича, и й посочи зеления бутон с надпис „Quick Start”. — След това можете да регулирате скоростта оттук — добави той, задъхвайки се, и й показа откъде.

Тя все още се бавеше. В края на краищата обаче натисна предпазливо зеления бутон и пътеката тръгна. Момичето започна да крачи.

— Сега този ли? — попита тя, посочвайки бутона „Speed”.

— Да — издиша Томи. — Няколко пъти подред. Така се увеличава скоростта.

Тя му се усмихна и натисна няколко пъти бутона, след което се затича.

Тичаха рамо до рамо и от време на време Томи поглеждаше към нея.

Момичето гледаше съсредоточено точно пред себе си, потънало в мислите си. Дългата му опашка се поклащаше насам-натам. Бе с тясна фланелка с къси ръкави и сив спортен панталон. Томи си спомни, че наскоро бе чел някъде, че жените с фигура, приличаща на пясъчен часовник, най-много се харесвали на мъжете. В смисъл че подобна фигура пробуждала в мъжете древни инстинкти, защото притежателките и се отличавали с плодовитост.

Чувстваше, че има нещо вярно в тази теория.

Малко по-късно по слепоочията и горната устна на девойката се появиха бисерни капчици пот. Томи караше по обичайния си начин, продължавайки да увеличава скоростта на всеки пет минути. През последните пет минути той, както винаги, се бореше със себе си и не поглеждаше към момичето. Щом само приключи с тичането и забави скоростта на пътеката, той хвърли поглед наляво. Чернокосото момиче обаче вече не бе там. Пътеката спря, той слезе от нея, взе от дръжката хавлиената кърпа и изтри лицето си. Огледа се. Момичето бе изчезнало.

Томи се приближи до силовия тренажор — първия от шестте, които обикновено обикаляше по два пъти. И през цялото време оглеждаше помещението, търсейки момичето.

Приближавайки се до третия тренажор, най-сетне я видя. Тя се упражняваше на тренажора за мускулите на бедрата, точно до онзи, на който той обикновено помпаше мускулите на прасците си. Томи се приближи до тренажора, заложи натоварване от 70 килограма, седна и хвърли бърз поглед по посока на девойката. Тя не го забеляза. Гледаше съсредоточено пред себе си и при всяко усилие лицето й се изкривяваше.

Свършил, Томи стана и отново изтри лицето си с кърпата.