Том Кристенсен - Царството на мъртвите

— Открили ли сме го? — попита Сандра.

— Затова сме тук — отговори й Фруде.

Сандра го изгледа учудено. За миг й се стори, че той завъртя насмешливо очи.

— Току-що получих съобщение, според което в момента е на някакъв адрес в района „Грьонлан”. Всичко говори за това, че той именно е Мустафа Маджид. Има подправен паспорт на името на Азиф Абаси, което е използвал и преди.

Сандра се наведе напред, завъртя снимката и се вгледа в нея. На външен вид бе между тридесетте и четиридесетте, с брада със средна дължина. Дълга черна коса, тясно чело. Очи — кафяви, нос — тънък.

— Доколкото ни е известно, той е в Норвегия от четири месеца, а може би и от повече — продължи Танген, навивайки ръкавите на ризата си. — Не е обявяван за издирване у нас.

В този момент се намеси Скугволд и Танген се обърна към него.

— Причината, поради която търсим Мустафа Маджид или Азиф Абаси, ако ви е угодно, е много интересна, защото името на Азиф Абаси се е появявало няколко пъти по време на разпитите на нашите студенти — премести погледа си върху Сандра той. — Най-малкото трима от тях през последните седмици или месеци са влизали по един или друг начин в контакт с него. Наистина, аз не съм сигурен, че младите ни приятели знаят кой е той всъщност. Споменаха името му сред имената на другите, с които са се срещали в джамията. Така ли е, Фруде?

— Мустафа Маджид може да се окаже много важна персона в норвежката им общност — каза Фруде. — Преди всичко обаче е тук, защото се крие от зоркия поглед на британските власти. На тях много им се иска да си поговорят с него.

— Нямат обаче заповед за ареста му — добави Скугволд.

— Интересно — каза Сандра и се облегна назад на стола си.

В този момент Скугволд отново се взря в нея.

— А какво ново при теб?

Тя поклати бавно глава и захапа долната си устна. Като че ли в гласа му бе прозвучал упрек? Нима бе очаквал, че през този ден всички, като с магия, щяха да имат новини?

Тур гледаше подред ту Фруде, ту Сандра.

— Дадоха ни още хора. Фруде ще следи хода на операцията и при необходимост ще се включи в нея. Да се надяваме, че Мустафа Маджид ще ни доведе до нещо смислено. Има ли въпроси?

— Гледай как се прави — каза Микаел на Томи и сребристосивият му ягуар спря пред светофара. — Кои бутони трябва да се натискат и кога — забарабани нетърпеливо с пръсти по волана той. — В много отношения е като търговията — обърна се към Томи той. — Трябва да се разчита на емоциите, а не на разумните действия.

Отиваха да събират пари. За първи път. Томи притисна влажните си длани към хладната кожа на седалката.

— Нас ни ръководят емоциите, чувствата — продължи Микаел. — Никога не слушай онези, които казват, че решенията се взимали на базата на старателно обмисляне. Това не е истина. Хората съвсем не са рационални. При това точно онези, на които рационалността им е необходима, са най-малко способни на такава. Помисли! Защо човекът трябва да плати точно сметката, която ще му представиш ти, а не конкурентите ти? — постави длан върху скоростния лост от полиран махагон той и включи на първа. — А конкуренцията в нашата работа е жестока, можеш да бъдеш сигурен. Чекмеджето на бюрото на всеки длъжник, заплашен от събиране на дългове, се чупи от тежестта на неплатените сметки — светна зелено и Микаел влезе в тунела. — И така — хвърли бърз поглед на Томи той. — Защо длъжникът ще предпочете теб?

Томи погледна към решителния профил на колегата си.

— От страх.

— Да. И говорим за готовността да се плати, за да се избавим от страха. Събирачите на дългове действат на тази база.

— Може обаче да наплашиш някого и с други неща — каза Томи. — Със загуба на жилището, на колата, с продажба на имуществото на търг. Със загуба на репутацията…

— Точно така. Това е думата — прекъсна го Микаел. — Репутацията. Уважението. Според мен човек се страхува най-вече не от загубата на материалните неща, а от свързаното с това негативно впечатление.

Той намали скоростта и се преустрои зад мерцедес с немски номера и туристическа каравана, който неясно защо се бе озовал в зимната Норвегия.

Томи съвсем не се радваше на предстоящото. Да седи срещу човек, който дължеше пари, му идваше нанагорно. В Данъчната служба бяха държали длъжниците на разстояние, като при нужда бяха прибягвали до телефонни разговори. А срещата очи в очи бе съвсем друго нещо.

Междувременно Микаел продължаваше да разсъждава:

— Страхът е просто чувство. Едно от многото. Има например и любов, омраза, учудване, увереност — направи жест с ръка той. — За да залагаме на тях и за да намерим аргументи, които да доведат нашия длъжник до нужната ни силно емоционална реакция, ние трябва да разполагаме с информация.