Том Кристенсен - Царството на мъртвите

— Няма да ви задържам — каза Нурвик. — Просто искам да съм в течение.

— Освен това сключихме договор с трудова борса, която сега ни търси шестима работници за колцентъра…

— Това пък какво е? — прекъсна го Нурвик.

Томи усети нарастващото напрежение между събеседниците. Нурвик не успяваше да скрие силно скептичното си отношение към ексконсултанта на „Маккинзи и Кй” и то струеше ясно от цялостното му държание. Изглежда обаче, че това въобще не смущаваше Микаел и той развиваше енергично мисълта си:

— Заедно с агента те са ядрото на процеса по събиране на дълговете. Шестимата ще са постоянно на телефоните, а системата и агентите ще ги снабдяват с информация.

— Колцентър… — повдигна вежди Нурвик. — Това е нещо от типа на търговия по телефона, така ли?

— Събиране на дългове по телефона — поправи го Микаел. — Ако сумите се окажат големи, те ще чукат и на вратите на длъжниците. И цялата тази банда ще я управлява Томи.

— Аха — каза Нурвик, облягайки се назад на стола си, докато келнерът сервираше на масата кафето и минералната вода. Видът му стана още по-скептичен. — И с какво работите?

Микаел се наведе напред, постави ръка върху покривката и отново забарабани с пръсти.

— Това е най-главната новина — погледна към Томи той.

— Току-що спечелихме един търг — усмихна се Томи. — Преди три дни подадохме заявка за придобиване на портфейла от петдесетмилионен дълг, замразен в кредитните карти на компанията „ДЕ”. Чували ли сте за нея?

Нурвик кимна:

— Разбира се.

— Преди три часа спечелихме търга — отново се намеси в разговора Микаел със сияйна усмивка.

— И колко платихте? — поинтересува се Нурвик и отпи от кафето си.

— Седем — отговори Томи. — Седем милиона.

Нурвик поклати глава.

— А как сте с финансирането?

— Освен нашите лични скромни вложения имаме инвеститори за два милиона, които ни предостави акционерното дружество. Останалото се финансира от главния офис.

— И какво обещахте на инвеститорите? — попита Нурвик. Ако се съдеше по израза на лицето му, той се канеше да им съобщи, че току-що са направили най-лошата сделка на века.

— Трикратен доход за три години — каза Томи.

— Виж ти? — произнесе Нурвик. — И вие вярвате в това?

Микаел продължи да се усмихва, но не отговори нищо. И него го дразнеше скептицизма на притежателя на лиценза на „Глобъл кепитъл”.

Нурвик обаче се взря в Микаел.

— Един мой приятел те е видял…

— Къде?

— На „Хийтроу”, точно преди Коледа. Показах му снимката ти във вестника и той веднага те позна. Летял си до Джида в Саудитска Арабия — усмихна се за пръв път Нурвик. — Така ли е? Какво прави там?

— Какво съм правил там ли? — учудено го изгледа Микаел.

— Да — каза Нурвик. — Твърде необичаен маршрут е.

— Там живее собственикът на „Глобъл кепитъл”…

— Наистина ли? Той арабин ли е? — произнесе Нурвик. — А аз си мислех, че мюсюлманите и инкасото не се връзват помежду си. Точно толкова, колкото евреите и благотворителността — поклати глава той. — Трябва да си призная честно, че все повече и повече се замислям над това за какво ще работи името ми.

Томи се взря учудено в Микаел и забеляза, че лицето му почервеня.

— Така, това е ясно — каза Тур Скугволд. — Какво имаш ти, Фруде?

И тримата седяха в стаята за съвещания, където неочаквано ги бе извикал комисарят.

Фруде Танген постави на масата цветна снимка на мъж с арабска външност, който гледаше равнодушно към фотоапарата.

— Британските служби смятат за твърде вероятно този човек да е в момента в Осло. Истинското му име е Мустафа Маджид, но от много години е сменил сума ти имена. Явно е свързан с групата около фундаменталиста Абу Хамза в лондонската джамия във „Финсбъри Парк”.

— Абу Хамза е в затвора — добави Скугволд. — Осъден е на седем години. Лежи ги в Англия.

— Точно така — кимна Фруде Танген.

Сандра с учудване забеляза в ъгълчетата на очите му бръчици, които не бе виждала преди.

— Мустафа Маджид е гражданин на Великобритания — продължи Фруде. — Когато арестували Абу Хамза, той се потопил на дъното. Преди е действал чрез сайт, който е вербувал млади мюсюлмани за световен джихад. Сайтът на британските воини-муджахидини. Неведнъж е излизал зад граница, в това число и в Афганистан през деветдесет и осма и деветдесет и девета, предполага се, с вербувани. Трябвало е да преминат обучение в тренировъчните лагери на „Ал Кайда”. Както съобщават британските служби, от информатор в Осло е станало ясно, че по всяка вероятност той в момента е тук.