Том Кристенсен - Царството на мъртвите

Саид сведе поглед и така прехапа долната си устна, че усети вкуса на кръвта си в устата си.

— Ти си силен човек, Халед. Вече си го доказал.

„Отдавна са решили какво да ми възложат — помисли си Саид. — Решили са го още в деня, в който ме изпратиха тук.”

— Така! — Томи хвърли на бюрото на Микаел извлечението от „Американ експрес”. — Какво, по дяволите, да правя с това?

Микаел плъзна поглед по извлечението и оставил настрана химикалката, затвори за миг очи.

— Не драматизирай, Томи! Възприемаш някои неща дяволски сериозно. Една-две хартийки и веднага се развикваш, сякаш светът се руши под теб. Как въобще си си представял работата в частния сектор?

Томи се взря вбесено в съдружника си.

— Започвам да се замислям що за фирма имаме. Обещаваш, че ще преведат всеки момент парите. Обещаваш го всеки ден вече не знам коя седмица, дявол да го вземе. А през това време аз получавам извлечение след извлечение. Последното е за ксерокса на стойност тридесет и пет хиляди крони? — посочи с пръст реда той.

— Аз също съм поизтънял, Томи. Неплатените ми сметки не са никак по-малки. Всичко това обаче е дреболия, кога най-сетне ще го разбереш? Ще го кажа така: ако не можеш да рискуваш, то не си се захванал с правилната работа.

Томи поклати глава и се отпусна на стола.

— Просто всичко това дяволски ме дразни.

— Свикнал си в края на всеки месец да ти изплащат заплатата.

— А не, не е в това въпросът.

Микаел взе отново химикалката си и почука лекичко по предните си зъби. Зад прозореца издрънча автобус.

— Никога не забравяй, че „да си беден” и „да си само с дребни” съвсем не е едно и също.

Томи скръсти ръце пред гърдите си и го изгледа скептично.

— „Беден” е long term [14] Long term (англ.) — задълго. — Б. пр. , докато „с дребни” е кратковременно състояние, докато паричките не потекат отново.

— А ако „с дребни” е продължително състояние, то не е ли същото като „беден”?

— Много добре разбираш какво имам предвид! — отмести раздразнено химикалката Микаел.

— Кога ще дойдат парите?

Микаел стана от стола, обърна се, опря се с ръце на перваза на прозореца и се взря в минаващите коли. Стоя така няколко секунди, след което се изправи и отново се обърна към Томи. Бузите му бяха почервенели.

— Искаш да се откажеш ли? Бъди честен, Томи. Искаш ли да се откажеш?

— А има ли алтернатива? — разпери ръце Томи.

— Алтернатива, дявол да го вземе, има винаги.

Томи кимна насмешливо. Гледаха се от упор.

— Това как да го разбирам, Микаел.

Микаел мълчеше, хапейки долната си устна.

— Към днешна дата съм „инвестирал” — нарисува във въздуха кавички Томи, — в проекта ти около седемдесет хиляди крони. Тази сума е доста голяма за мен. И до ден-днешен парите, за които ми каза, докато ми говореше за тази фирма, така и не са получени. Получи се друго. Молеше ме да платя ту едно, ту друго и аз плащах. Сметка след сметка. Глупаво е, разбира се, но това е истината. Минаха вече три седмици, откакто започнахме работа, а с какво на практика се занимавахме? Купувахме какво ли не и чакахме чичкото арабин, на когото, неясно защо, никак не му се иска да се раздели с паричките си. Купчината неплатени сметки расте. Мислиш ли, Микаел, че това може да се нарече: „Успешно развитие на фирмата „Global Capital, Norway”? — буквално изплю името на компанията.

— Как само, дявол да го вземе, ме разочарова — поклати глава Микаел. — А аз си мислех, че съвсем не си такъв.

— И какво си мислеше? Че съм чувал с пари, презиращ риска?

— Мислех, че си смел, рискуващ.

Томи завря пръсти в косата си.

— Глупости на търкалета — стана той.

— И така, какво? Чупиш ли се?

— Доколкото разбирам, не възнамеряваш да ми дадеш седемдесетте хиляди, които фирмата ми дължи?

— Почакай малко! Отговори ми! Отказваш ли се? Отговаряй веднага!

Томи сведе поглед и поклати бавно глава.

— Не. Просто съм много разочарован. Честно казано, не съм свикнал да живея в постоянен финансов стрес. Нервите ми не ги бива за нищо. По цели нощи не спя — разтри лицето си с длани той.

— Сядай! — седна отново на стола си Микаел.

Томи взе от бюрото му извлечението от „Американ експрес” и седна с нежелание.

— Няма, по дяволите, да съжаляваш, че оставаш, Томи.

— Така ли?

Микаел го измери с леден поглед.

— Ако бе казал, че напускаш бизнеса, щях да те изхвърля през вратата. Да те изхвърля, без да ти върна нито цент.

Веждите на Томи се плъзнаха нагоре, а по лицето на Микаел се разля широка усмивка.