Том Кристенсен - Царството на мъртвите

Освен това той си купи портативен компютър за 9 000 крони и дори успя да се включи в безжичната мрежа направо от апартамента. Един от съседите на Шира му осигури безплатен достъп до киберпространството. Всеки ден търсеше новини за принц Ясир — и на арабски, и на английски. Направо като откачил. Интересното, всъщност бе малко. Не се казваше нищо за физическото състояние на принца. Имаше само нищо не казващи и не съдържащи нищо официални съобщения за кралското семейство, написани както обикновено от добре платените прессекретари.

Пътуваха из Осло с метрото, трамваи и автобуси, като всеки път се отдалечаваха все повече от центъра на града. Саид си бе купил подробна карта и сега изучаваше все нови и нови маршрути. Освен това Шира му купи самоучител по норвежки за начинаещи, знаещи английски език.

Саид се учеше бързо, защото езиците му се удаваха, а освен това се стараеше много. Езиците се удаваха и на всичките му роднини и всичките те говореха свободно арабски, английски и френски.

Във вторник сутринта от третата седмица Саид облече дебелите дрехи, които бе си купил, и излезе от апартамента.

Сутрешното оживление по улиците около площад „Карл Бернерплас” вече намаляваше. Той стигна бързо до метрото по разчистените тротоари и се качи в първата мотриса, отиваща към северния край на града. Слезе на станция „Стовнер”, извади картата, която винаги носеше със себе си, от джоба си и закрачи натам, където предната вечер му бяха уговорили среща.

Намери лесно адреса. Оказа се, че външната врата не е заключена. Качи се с асансьора на петия етаж. Синя врата без табелка. Наоколо нямаше нито звук — нито иззад тази врата, нито от съседните апартаменти. Затова пък миришеше много на боя. Той почука три пъти тихо с кокалчетата на пръстите си и отстъпи назад, за да могат да го видят през шпионката.

Продължаваше да не се чува никакъв звук. Почакал секунда-две, той почука отново.

— Халед?

— Аз съм — отговори Саид.

Вратата се отвори. Пред него стоеше нисък мъж с арабска външност и със синя блуза, изцапана с боя.

— Влизай! — каза той.

Стигнаха по коридора до хола, свързан с кухнята. Там бе много студено, а миризмата на боя и разтворител се смесваше с цигарен дим. Балконската врата бе отворена. Освен няколкото стола, масата, стария зелен диван и телевизора наоколо бе пълно с кофи с боя, кашони и найлонови торби. На масата имаше пепелник с угарки и бутилка от литър и половина от кока-кола с някаква прозрачна течност в нея.

Саид чу как някой пусна водата в тоалетната и в чешмата. След това се отвори вратата й към коридора. Излезе Марван Ханжур. Изтривайки ръцете си с пешкир, той тръгна към него. Саид стисна горещата му, леко влажна ръка.

— Халед — каза Марван, — познаваш ли Хенри?

— Хенри ли? — повдигна вежди Саид.

Човекът със синята блуза се приближи към него. Вече бе успял да запали цигара, която стърчеше от ъгълчето на устата му. Лицето му бе сериозно. Саид му стисна ръката.

— Реши да си смени името — поясни Марван. — Така му е по-лесно да си намира работа.

— Аз съм бояджия — каза Хенри и се усмихна, сякаш показвайки, че коментарът е напълно излишен.

Саид се огледа. Над дивана висеше плакат с изображение на джамията в Мека. До дивана имаше полуотворена врата. Саид видя зад нея неоправена спалня.

— Използваме този апартамент за склад — каза Марван, приближи се до един от кашоните, клекна и вдигна капака му.

Саид се приближи и надникна в кашона. Вътре имаше бели пластмасови бидончета.

— Химикали — поясни Марван Ханжур, вдигайки едното от тях. След това го върна на мястото му и стана. — Държим всичко тук, включително и поясите.

Саид усети, че му става все по-студено.

— Не е ли опасно?

Хенри седна на един стол и издуха дим към тях.

— Цялата сграда знае, че съм бояджия — каза той. — Всички знаят, че използвам апартамента за склад.

— Никой не обръща внимание, че Хенри донася и отнася тежки кофи и кашони — каза Марван. — Добро скривалище е.

Хенри си дръпна от цигарата и отново издуха дима по посока на Саид.

— В мазето имаме още много неща. Оръжие. Между другото, Марван ти е намерил работа.

Саид изпита страх.

— Каква?

— В малка фирма за ремонт и продажба на коли на старо. Започваш утре в осем сутринта — подаде му една бележка Марван. — Ето адресът. Ще търсиш собственика, Ахмед.

— А какво ще правя?

— Ще лъскаш коли — отговори му Хенри.

— Сега трябва да се отпуснеш — каза му Марван. — И физическият труд ще ти е от полза. Ще укрепи душевното ти равновесие. Трябва да се подготвиш добре — и духовно, и физически — за онова, което те чака.