Том Кристенсен - Царството на мъртвите

— Били са?

— Да, бяха. Те бяха мъченици. След смъртта им малолетната тогава Шира бе изпратена в Швеция. Това засега е всичко, което трябва да знаеш.

— А дъщеря й?

— Несполучлив брак, Халед.

Саид кимна замислено и притвори очи. Пред него се изправи Нура — цялата в бяло, цялата в кръв. Неспокойството се разля по тялото му с такава сила, че му причини болка. Той стана и се разходи из стаята.

Марван продължаваше да седи с гръб към него.

— Всеки от нас има своя история, Халед — каза той, без да се обръща. — При едни тя е непоносимо тежка, при други — лека като пух. С живота ни обаче се разпорежда Аллах — той посегна към чая си. — И с твоя — също.

Сандра се отлепи от клавиатурата, преплете пръсти и се протегна. След това се завъртя на стола и погледна през прозореца към бавно пълзящите коли.

На практика нямаше напредък. Проверката на показанията, получени от студентите, отново и отново ги водеше в задънена улица. Нищо интересно — нито хора, нито контактни точки — не се появяваше. Момчетата лъжеха за контактите и придвижванията си, при това учудващо гладко. Засега се бе потвърдило само, че тези студенти бяха от преуспели, доста заможни семейства, живеещи в Мароко, Египет и Либия. Никой от роднините им не бе показвал склонност към екстремизъм. Преглеждането на сметките им в банка „Нурдеа”, също не бе дало нищо — обичайните приходи и разходи. И четиримата бяха получавали редовно парични преводи от сметките на родителите им от съответните страни. А когато нито в общежитието, нито в компютрите им не бе намерено нищо, което да позволи да се напредне, следователите бяха обхванати от разочарование и безсилие. Имаха чувството, че плуват с всички сили срещу течението, но не напредват и с милиметър.

Навън бе вече вечерно тъмно. Трябваше да се обади на приятелката си, да се втурнат в града и да се позабавляват, както трябва. Отдавна му бе време. Трябваше й добър флирт, а още по-добре — голо мъжко тяло. Тя се усмихна, разплете пръстите си и протегна ръце настрани.

— Вечерна гимнастика ли?

Сандра отпусна ръце и се завъртя на стола си. На вратата стоеше Фруде Танген с безупречното си лице на фотомодел. Интересно дали бе женен? Не носеше халка, но не й се искаше да пита и да се рови в семейното му положение. Все още не бяха достатъчно добри познати за това. „Може би е гей?” — помисли си тя.

— Усещам, че трябва да сменя обстановката — каза тя. — А ти? Както виждам и ти си още тук.

— Довършвам една-две дреболии и се прибирам — размаха той някакви хартии, които държеше в ръка.

— Ела тук!

Фруде се приближи и застана до нея. Миришеше добре, не на лосион, а по-скоро на ароматен мъжки сапун, толкова мъжки, че хормоните й начаса се развълнуваха. „Трябва да се стегна — помисли си тя. — От явната липса на чукане съвсем съм оглупяла и току-виж съм скочила на колегата.” С пръстче с маникюр Сандра притисна листовете, които Фруде бе оставил до клавиатурата й — списък с имена, дати и международни полети.

— Току-що получих този списък. Не е зле да се провери. Тя прелисти бързо страниците. Бе списък с лицата,

заминали през последните седмици за мюсюлманските страни.

Вдишала през носа си аромата на сапуна, Сандра вдигна поглед към Фруде:

— Имаме ли поне нещо срещу някого от тях?

— Не — усмихна се той. — Но подборката все пак не е случайна.

— Разбира се. Накъде си сега? Вкъщи? — преглътна слюнката си в шок от самата себе си тя. За какво само мислеше?!?

— Сигурно.

За късмет предните му зъби бяха малко криви, но, уви, това не я охлади. Бе твърде възбудена, за да изстине лесно.

— А ти? — попита той.

Тя отново се протегна:

— Ще поседя още малко. А след това ще се строполя в леглото.

— Звучи примамливо.

— И още как! — Сандра усети, че бузите й са обхванати от жар. — Добре. Ще прегледам това.

— Чудесно. Ще се видим утре тогава.

— Аха.

Седеше, затворила очи, докато той не излезе от стаята. Остана само миризмата му.

През последните дни Шира прекарваше всичкото си свободно време със Саид. През почивните дни и след като се връщаше от детската градина те често се разхождаха из града. На няколко пъти взеха със себе си Тахмина, а през останалото време я оставяха при съседите от долния етаж.

Отношенията му с Тахмина се бяха пооправили малко. Лека-полека момичето бе свикнало с това, че Саид се бе настанил в апартамента им. И видът му вече не я плашеше. Освен това през цялото време й обясняваха, че тя учи много добре брата на майка й на норвежки. Неведнъж Саид и Тахмина седяха в кухнята и четяха детските й книжки. Търпеливо и много сериозно тя поправяше грешките му и слушаше внимателно как той се опитва да превежда от норвежки на арабски.