Том Кристенсен - Царството на мъртвите

Лицето на Марван все повече очароваше Саид. Непроницаемостта му свидетелстваше за пълно самообладание и достойнство. Говореше с тих, равномерен глас, напълно лишен от емоции. Хубаво би било и той да придобие такива умения, помисли си Саид. За това обаче се изискваше вътрешно спокойствие и самообладание, каквито той все още не притежаваше. Бе възможно никога да не постигне това.

— Казаха ми за случилото се в Джида — каза Марван. — Аллах да се смили над теб.

Саид сведе благодарно поглед:

— Благодаря!

— Ще ти опиша набързо ситуацията, приятелю мой, а след това ще поговорим за теб.

Саид кимна със сериозен вид.

— Едно време те спасихме от ал Сауд, снабдявайки те с нови документи и прехвърляйки те в тази страна.

— Много съм ви благодарен.

— И тук обаче пред нас стоят големи задачи. Например преди седмица в Осло бяха арестувани трима муджахидини. Хванали са ги, когато четвъртият от групата им се е самовзривил. Нещастен случай. Те са студенти. Полицията е претърсила общежитието им и е иззела експлозива, компютрите и документите им. А само след няколко часа им е предстояло да загинат в борбата, извършвайки съвместна акция.

Саид усети как пулсът му се забързва.

— От момента на ареста си те са в изолатори. Какво се е случило с тях по-нататък знаем само от вестникарските съобщения. А също така знаем, че в момента полицията проследява контактите им и разбира се, преглежда кореспонденцията им, имейлите им, банковите им сметки, паричните преводи, телефонните им разговори и така нататък.

Той си взе залък от медената питка. Саид чакаше търпение, докато Марван дъвчеше старателно и го преглъщаше.

— Доколкото знаем, ако въобще, разбира се, знаем нещо — продължи Марван, — полицията няма да намери почти никакви значими следи. Тяхната група бе самостоятелна и бе създадена по инициативата на един от четиримата.

— Какво означава „почти никакви следи”?

— Студентите са посещавали една и съща малка частна джамия. Там е била и основната им свръзка. В деня, в който ги арестуваха, го изведохме от страната. Второ, паричните преводи. Няколкото хиляди долара, които групата е получила чрез агентите на хавала [13] Хавала — арабска система за парични преводи. — Б. пр. в Осло. Могат и да не открият тази следа, но всичко се случва… Ще ни бъде трудно да подготвим нови акции.

— Аз ще участвам ли в това? — потърка машинално с два пръста белега си Саид.

— И ти също. Засега опознавай града.

Саид промени позата си. Цялото му тяло бе изтръпнало. Трябваше да попита, въпреки че се страхуваше от отговора.

— Как се каните да ме използвате?

— Засега не е решено.

— Не е решено ли? Но аз разбирам от компютри и банкови системи. Именно с това се занимавах в Джида. И мога…

Марван го прекъсна с жест:

— Ние знаем всичко това, Халед. Стой колкото се може по-тихо и уединено. Когато му дойде времето, ще ти съобщим задачата.

Саид потрепери. През цялото време му бе студено, откакто бе стъпил за пръв път на тази земя. Двамата замълчаха.

— Донесох ти малко пари — каза Марван. — Също така търсим възможност да изкарваш сам прехраната си. В смисъл, че все трябва да се занимаваш с нещо. За никого не е от полза просто да седи и да чака.

— Благодаря! А на Шира… ще й се плати ли за това, че живея при нея?

Марван кимна леко.

— Добре — Саид започна да се уморява от спокойствието и стоическото самообладание на Марван. — Искам обаче да попитам за няколко неща. Относно Шипа — кръстоса крак върху крак той. — Тя…

— Шира също е с нас — прекъсна го Марван с мек, едва чуващ се глас. — Тя спазва закона и е много самостоятелна. Можеш да й се довериш.

— Но…

— Знам. Шира не живее така, както подобава на правоверна мюсюлманка. Не носи чадор, почти никога не стъпва в джамия и рядко се моли. Живее от двадесет и повече години в Швеция и Норвегия и е взела много неща от местните жени. На това може да се гледа като недостатък, но може и да е преимущество. Ти как мислиш?

— Разбирам за какво говорите — каза Саид. — По този начин й обръщат по-малко внимание и тя по-лесно се губи сред местните. Аз обаче исках да питам за друго. Защо допускате дори и в дома си да се държи не като мюсюлманка?

— Защото знам историята й, Халед.

— Аз също бих искал да знам историята й, за да изпитам същото доверие към нея.

— Не й ли вярваш?

Саид реши да не отговаря. Поразмърда се на стола си.

— Родителите й… — Марван млъкна и се замисли за малко. — Майка й и баща й бяха истински муджахидини…