Том Кристенсен - Царството на мъртвите

— Какво всъщност искаш?

— Няма да ти обяснявам действията си. Вече веднъж си чул всичко и това е достатъчно.

— Защо си искала да говориш с мен, Шира?

Тя преглътна, подръпвайки нервно сребърните гривни на китката си.

— Искам да вземеш Тахмина при теб.

Той се взря изумено в нея, след което се засмя недоверчиво:

— Да взема Тахмина? Ти да не си се побъркала? Съвсем ли си превъртяла? Защо аз?

— Защото ти си единственият — каза тихо тя.

— Сигурно имаш семейство там, където си родена, имаш приятели… които избиват ислямските екстремисти — поклати безнадеждно глава той.

Тя се напрегна.

— Нямам семейство, Томи. Ще ме вкарат в затвора за три или пет години — въздъхна трескаво тя. — Ще ми вземат дъщерята — притисна длан до бузата си тя. — Не знам какво ще стане с Тахмина… Може би приемни родители… но не искам да мине през всичко онова, през което съм минала аз.

— Наистина ли си мислиш, че съм подходящ за това? Искащите да ме убият се редят на опашка. И всичко е заради… — изстена той.

— Вземи я, докато ме освободят. Това е всичко, за което те моля — каза тихо Шира. — Заради Тахмина. Нямаме си никого другиго. Моля те.

— Дори не си го и помисляй. Не, Шира. По дяволите! Забрави!

Томи отвори очи. Часовникът на нощното шкафче показваше 7.54, но той разбра, че нямаше да заспи отново. Силното бръмчене на климатика на прозореца означаваше, че навън вече е горещо.

Той отметна одеялото и стъпи бос на пода. Излизайки от стаята, взе висящия на вратата лек халат и се отправи към кухнята. Зареди и включи кафеварката, а самият той излезе на терасата и слезе на асфалтираната пътека към дома. Вдигна дебелия неделен брой на „Сидни морнинг хералд”, върна се на терасата и се настани в хамака.

Вече не следеше новините така фанатично, както в първите месеци, след като го настаниха в това сънено място в околностите на Сидни. Тогава не можеше да се откъсне от тях. С часове бе седял пред компютъра и бе изписвал в търсачките на всичките ежедневни вестници: „Global Capital”, „Oslo terror attack” и „Prince Yasir”. Като добавка към това бе купувал всичките чуждестранни вестници, каквито само бе могъл да намери, и всеки ден бе гледал с часове новините по телевизиите. На първо време въобще не бе могъл да се насити. Месеците обаче минаваха и интересът му угасваше. На средствата за масова информация — също. Вече почти не се споменаваше този случай. И компанията „Глобъл кепитъл” отдавна-отдавна бе изчезнала.

Не бяха успели да открият пряка връзка между саудитското кралско семейство и финансирането на тероризма посредством несъществуващата вече фирма „Глобъл кепитъл”. След като бе утихнала първоначалната паника, отношенията между Съединените щати и Саудитска Арабия се бяха върнали към нормалното. Имаше наистина една малка подробност: безследно бе изчезнал доктор Абу Насър, помощникът на принц Ясир. Или се криеше някъде в пустошта, или лежеше в гробището в Джида с отрязана глава. Никой не се съмняваше в това, че доктор Абу Насър бе играл водеща роля в дейността на, Длобъл кепитъл”. Щом обаче службите за сигурност в различните страни се бяха заинтересували от филиалите на компанията, докторът бе изчезнал безследно и никой не го бе виждал оттогава. Не бяха успели да докажат и участието на самия принц. Бе възможно доктор Абу Насър да бе действал без знанието и против желанията на принца. Никой обаче нямаше да разбере това, защото принц Ясир не бе вече между живите. Два месеца след взривовете в метрото в Осло бе пристигнало съобщение, че принц Ясир и двама от слугите му са убити от терористи-камикадзета в лятната му португалска резиденция на брега на Алгарв. Според слуховете принцът бе взривен от жена, която в момента на задействането на бомбата била в непосредствена близост до него, което означаваше, че е познавала добре навиците му и системата за безопасност. Така и не бяха установили самоличността на жената и нито една терористична организация не бе поела отговорността за взрива. А скоро забравиха и за това.

Сега вместо от новини Томи се интересуваше от предложенията за работа. Работеше в счетоводството на търговския център и като цяло мястото не бе лошо, но му се искаше да си намери нещо по-малко досадно. От друга страна, работата го отвличаше от излишни мисли, а и извънредният труд бе рядкост. Така че не бързаше с намирането на нова работа.

Чу как се отвори вратичката срещу комари. На терасата излезе Тахмина или, по паспорт, Боби. Стоеше в нощничката си и примижаваше от ярката светлина. В ръката й имаше календар.