Том Кристенсен - Царството на мъртвите

Притиснал длан до ухото си, репортерът казваше възбудено:

— … и както вече споменах, не разполагаме с точния брой на загиналите и ранените. Ясна е само, че става дума за няколко десетки души. Свидетелите, с които говорихме, твърдят, че във вагоните на метрото са избухнали два, а може и три взрива. В тунела продължава да е много задимено, което затруднява работата на спасителите, опитващи се да извадят пострадалите — погледна бързо настрани репортерът и отново се обърна към камерата. — Ще се видим пак, щом само научим нещо повече.

На екрана се появи блед и сериозен водещ.

С крайчеца на окото си Томи видя някаква сянка и веднага гръмна оглушителен грохот. Той се обърна стремително.

Шира стоеше зад Микаел с револвер в ръка. Микаел падаше напред и настрани, докато не увисна в неестествена поза върху десния подлакътник. Навсякъде имаше капки кръв — върху стъклената масичка, по пода. Куршумът бе влязъл през тила и бе излязъл през лявото му око.

Томи искаше да избяга, но не можеше. Тялото му не го слушаше. Сякаш цялата му енергия бе изчерпана.

Шира се хвърли към него. Той я гледаше изумено. Очите й бяха потъмнели.

— Ела с мен — че той гласа й някъде отдалече. — Томи! Ела с мен.

Томи стана бавно. Шира изглеждаше неестествено спокойна и сдържана. Дулото на револвера й бе насочено към гърдите му. Той въздъхна, усещайки как всичко в него кипва. Как се стреми навън. Направи крачка към нея, отвори уста и чу как от гърдите му неволно се изтръгна някакъв странен звук. Изкашля се и отново придоби дар слово.

— Да не си се побъркала, Шира? — каза той, а след това извика: — Съвсем си откачила!

— Млъкни, Томи — каза тя със съсредоточен израз на лицето.

Той дишаше тежко, гръдният му кош се движеше.

— Ти може и да не го знаеш, но аз току-що ти спасих живота.

Той я гледаше мълчаливо. Шира можеше да си говори, каквото си иска, защото думите й така и не стигаха до съзнанието му. Хвърли поглед към Микаел. От простреляната му глава капеше кръв направо върху белия килим.

— Трябва да тръгваме — чу той гласа на Шира. — Нямаме време.

Той я погледна отново. Тя размаха револвера.

— Да вървим, Томи! Давам ти няколко секунди. Иначе ще стрелям. Чуваш ли ме?

Томи изстена, нямайки сили да отмести погледа си от Микаел.

— Томи!

Той се изправи и с вдървена походка излезе иззад масичката.

— Върви в антрето и се облечи.

Тялото му бе като чуждо. В главата му имаше една-единствена мисъл, а именно, че Шира бе застреляла Микаел. Микаел бе обречен. Тя го бе екзекутирала, бе го застреляла, той бе мъртъв!

Ръцете на Томи се разтрепериха.

— Къде отиваме сега?

— Върви в антрето, Томи!

Той преглътна, опитвайки се да се справи с усещането за задушаване, но без резултат. Краката му се движеха механично. Облече бавно връхната си дреха.

Шира облече зимното си яке и обу ботушите си. И му нареди с жест да отвори вратата и да излезе навън.

През това време слоят сняг бе нараснал с още няколко сантиметра, духаше вятър и снегът валеше както и преди.

Тя какво? Искаше да го застреля направо тук, по средата на виелицата ли? Да го отведе по-далече и да го екзекутира, а след това да се върне и да скрие трупа на Микаел?

— Слизай по стълбите!

Томи слезе от верандата, спря и се обърна с лице към Шира.

Тя стоеше спокойно с револвер в едната ръка, а другата й бе отпусната.

— Сега ще си тръгнем оттук, Томи. Ти ще караш, а аз ще седна отзад.

Той кимна едва забележимо. Поради някаква причина Шира бе решила да го остави жив. Това бе единственото нещо, което осъзнаваше ясно.

Двамата се отправиха към колата. Томи — отпред, а Шира — на няколко крачки след него. Нареди му да махне снега с четката от колата. След това с кимване му посочи да седне зад волана. А самата тя скочи на задната седалка.

След като Томи пъхна ключа, тя му каза, че трябва да пътуват в обратната посока. Той запали мотора и даде на заден по пътеката, опитвайки се да кара в още незатрупаните коловози.

Томи бе замръзнал. Стисна зъби. Опита се да намери парното, но не можа. Бе трудно да се кара при толкова силен вятър и снеговалеж. В почти тъмното огледало за обратно виждане той забеляза как Шира се размърда. И веднага лицето й се озова точно зад дясното му рамо. Бе се навела напред. Томи стисна волана с две ръце и се съсредоточи върху пътя. Това бе единственото, което можеше да направи. Не смееше нищо друго.

— Чуй ме — каза тя.

Воланът едва не му се изплъзна от ръцете, когато колата изведнъж попадна на пряспа.