Том Кристенсен - Царството на мъртвите

Дали бе избягало? Или бе паднало някъде в несвяст? Хората щяха да разкопчаят палтото му и да открият жълтите пакети, завързани около пояса му. Щеше да избухне паника. Щяха да обявят тревога и да евакуират метрото, посолствата и учрежденията.

— По дяволите!

Висок мъж с дебел шал около врата си изгледа яростно Саид и го дръпна за рамото. Той обаче продължи да се провира напред.

— Ей! Я по-леко! — извика момиче, стоящо малко по-отпред. За да не изгуби равновесие, му се бе наложило да се вкопчи в съседа си.

Саид спря сред тълпата по средата на вагона. Видя изплашените погледи, които се извръщаха, щом само се обърнеше към тях. Всички около него се опитваха да се отдръпнат по-далече. Мнозина все още си спомняха сомалиеца, който тук, в Осло, се бе побъркал и бе извадил ловджийски нож в трамвая.

Високоговорителят обяви следващата станция. Саид обаче не го чу, защото отново се провираше към края на вагона, към вратите.

И тогава изведнъж го видя. Момчето седеше на пода като изплашено куче в краката на пътниците. Бе се прегърнало с ръце, бе присвило леко крака и бе притиснало гръб до металната стена. Бе навело глава, бе опряло брадичка в гърдите си и бе стиснало здраво очи.

Саид си проби път до него и приклекна. Положи ръка на слабичкото рамо на момчето и го разтърси леко.

В очите му имаше страх до смърт.

— Ще ти помогна — каза Саид и успокоявайки го, го потупа по рамото. — Ставай!

Момчето поклати яростно глава като упорит тийнейджър.

— Трябва да станеш — повтори Саид.

Мотрисата забави ход, наближавайки станцията.

— Да се махаме оттук.

Момчето не отговори. Само пронизваше с поглед Саид, сякаш той бе последната му сламка. Продължаваше да седи, прегърнало себе си с ръце, и въобще не реагираше на думите на Саид.

Саид го хвана за ръката и се опита да го дръпне нагоре. Момчето обаче упорито отказваше да стане.

Саид се огледа. От него се лееше пот като река. Сега, когато бе клекнал, поясът с експлозива притискаше гърдите му. Хората наоколо ги гледаха със смесица от уплаха и любопитство.

— I need to get him out of here [52] I need to get him out of here (англ.) — Трябва да го изведа оттук. — Б. пр. — каза Саид на мъж на средна възраст, който стоеше до него. Онзи се извърна рязко и се опита да се отдръпне, но напразно — навалицата бе твърде голяма.

Саид се отпусна на колене. Поясът го притисна още по-силно. Причиняваше му болка. Вратите се отвориха и той усети раздвижването на въздуха.

„Така не може — помисли си той. — Трябва да се направи нещо.”

Момчето отново зажумя. Тресеше го.

Саид се наведе, допря устни плътно до ухото му и му прошепна:

— Да го направим сега!

Момчето започна да се люлее напред-назад. Вратите отново се затвориха, мотрисата тръгна и набра скорост.

Саид внимателно разкопча двете долни копчета на палтото на момчето. След това промуши ръката си и напипа лявото му бедро, където бе детонаторът. Намери го.

С другата си ръка разкопча своето палто. Вече не го бе грижа дали някой щеше да види пояса с експлозива.

Сякаш всичко стихна. Той видя как се мърдат устни, как се разширяват очи, но не чу нито звук. Видя пред себе си млада жена. Опита се да й каже нещо успокояващо, но гласът му не го слушаше и само устните му мърдаха. Сякаш се рееше в безтегловност.

Момчето продължаваше да се люлее напред-назад, прегърнало се с ръце и затворило очи. Саид отново се наведе към него и му прошепна:

— Ще отидем заедно в рая — и го целуна по слепоочието.

Пръстите на двете му ръце хванаха детонаторите. Той отметна глава, извика: „Нура!” и дръпна двете си ръце към себе си.

Сирената виеше за тревога. Бе се случило най-лошото.

Сандра и Тур тичаха рамо до рамо по коридора. Току-що бяха пристигнали най-първите съобщения за случилото се и бе обявен цялостен сбор на персонала.

При цялата суматоха шефът на следствения отдел обобщи със спокоен и твърд глас информацията, която имаха до този момент.

В 8.38 в мотрисата на метрото между станциите „Карл Бернерплас” и „Тьойен” били взривени най-малкото две бомби. Провеждала се спасителна операция, изяснявал се броят на пострадалите и размерите на щетите, но поради силното задимяване пожарникарите все още не можели да стигнат до епицентъра на взрива. Освен това било опасно. Местопроизшествието не било прочистено. Имало опасност от повторни взривове. В момента пожарникарите помагали на хората, погълнали дим, но измъкнали се сами от горящите вагони. Била издадена заповед за незабавна евакуация на пътниците от цялото метро на Осло. На летище „Гардермоен” били въведени допълнителни мерки за сигурност. На спирките на обществения транспорт, на пограничните пунктове по пътищата и на железопътните линии били изпратени допълнителни полицейски екипи. Нямало никакви изявления до този момент и все още не било ясно кой стои зад тези взривове. Ако се съдело по показанията на свидетелите, ставало дума за акция на терористи-камикадзета. Към този момент обаче по-голямата част от това било само предположения.