Том Кристенсен - Царството на мъртвите

Сега групата пътници стоеше до шофьора, който вадеше от багажника раници и ски.

Застанаха малко настрани и се огледаха. Паркингът бе добре осветен. Съвсем наблизо бяха скивлековете и търговският център. Навсякъде се виждаха осветените прозорци на вилите. По главната улица имаше непрекъснат поток от коли и от зимно облечени хора.

Не им се наложи да чакат дълго. Старо тъмносиньо волво, зад волана на което седеше Микаел, се приближи след няколко минути и спря зад автобуса. Микаел бе със син непромокаем панталон и дебел плетен пуловер. Той кимна бързо на Шира и отвори пътническата врата.

Първите няколко минути и тримата мълчаха. Впечатленията бяха твърде много, при това тягостни. Никой не знаеше откъде да започне. Томи усещаше и огромна умора, и напрежение.

— Какво е станало в Осло? — попита след малко той. — Чул ли си нещо?

Седеше отпред, до Микаел, а Шира — отзад.

— За какво? — на свой ред попита Микаел.

— Пътниците говореха за бомби.

Микаел поклати глава, гледайки съсредоточено пътя.

— Във вилата има радио и телевизор — каза той. — Ще пристигнем, ще видим.

— А защо в колата няма радио? — попита Томи.

— И представа си нямам — отговори Микаел. — Тя е под наем.

Вече се движеха по неосветени пътища. Насрещните коли бяха все по-малко. Светлината идваше от вилите, разхвърляни по склона. Валеше сняг.

— Къде отиваме? — попита Томи.

— Във вилата, която съм наел — отговори Микаел.

Бе някак си вдървен, притихнал.

— От кого я нае?

Микаел се обърна към Томи.

— Има ли значение?

— Като цяло, не — погледна към Шира Томи. Тя гледаше сериозно и замислено през страничното стъкло.

— Далече ли е? — попита Томи.

— Не — отговори Микаел. — Скоро ще пристигнем.

След четвърт час паркираха до модерна черна дървена постройка с резбовани греди и веранда, обкована отвътре и отвън с дъски.

Снегът вече валеше с всичка сила. Изминавайки няколкото метра до покритата веранда, те побеляха от главата до петите.

Отвътре вилата се оказа луксозно жилище. Ако не бяха дървените стени, беше едно към едно със съвременен апартамент в западен Осло.

Микаел ги отведе в хола. Шира седна на едно от двуместните диванчета, които бяха разположени от двете страни на овална стъклена масичка.

Микаел се разположи във фотьойл.

— О’кей — каза той, премятайки крак върху крак, и устремил поглед към Томи, който бе седнал на второто диванче, попита: — Е, кой ще започне?

— Сигурно е най-добре да си ти — отговори му Томи.

— Разбирам, че не сте на себе си. Времето ни обаче е малко — изцеди усмивка Микаел. — Да опитаме да си изясним всичко — премести поглед към Шира той: — Най-много ме интересува вашият разказ.

Томи стана рязко. Просто не можеше да седи спокойно. След студа бузите му горяха, въпреки че бе възможно да е от превъзбуда. Погледна колегата си, който седеше, поставил левия си глезен върху дясното коляно.

„Той също не е на себе си” — помисли си Томи. Бе смешно да се гледа как се насилва да изглежда спокоен.

— Защо избяга? — попита го той.

— Вече ти казах. Защото се уплаших. След обаждането от Лисабон ме завладя паника. А ти защо избяга?

Томи преглътна и поклати глава:

— Изплаших се.

— От какво? — плесна с ръце Микаел. — От какво се уплаши?

— От всичко — седна отново на дивана Томи. — Усетих, че съм притиснат в ъгъла. Тази дяволска история в Джида. И Шира…

Шира го изгледа сериозно.

— Какво за нея? — попита Микаел.

— Изплаших се, че тя също… е замесена.

— Тогава ми разкажете — усмихна се на Шира Микаел. — За какво брат ви, да го вземат дяволите, мислеше?

— Той не й е брат — прекъсна го Томи. — Сгрешил съм. Той е… — поклати глава той.

— Фиктивен брат — поясни Шира. — Живееше в апартамента ми под прикритие. Халед Шакур е ислямски фундаменталист, терорист.

Микаел опули очи.

— Тогава не е чудно, че е нахлул в офиса ни, подхвърлил е следи и ни е наклеветил в полицията. Нали той го е направил?

Шира не отговори.

— Къде е той сега? — попита Микаел.

— Не знаем — отговори Томи.

— Интересно — хвърли бърз поглед на часовника си Микаел, взе от масичката дистанционното и включи телевизора. — Говорехте за взривове в Осло. Да видим какво се е случило там.

Отворили уста, те се взряха в екрана. Първи канал излъчваше извънредни новини. Репортер стоеше пред подлеза за една от станциите на метрото. Точно зад гърба му действаха спасителите. На втори план имаше море от хора и светлини на патрулни коли.