Том Кристенсен - Царството на мъртвите

— А откъде знаеш това?

— Имаме специалисти. Някой е използвал „Глобъл кепитъл” като прикритие за финансирането на терористите — продължи тя. — Фирмата е истинска, но с много добре замаскирана странична дейност. „Глобъл кепитъл” е използвана като пешка в голямата игра. Постоянно търсят нови начини за прехвърляне на пари. И е все по-трудно те да бъдат проследени.

— И сега какво? — поклати глава той.

— Ще отидеш в полицията. Трябва ти защитата им.

Думите й го удариха като ток.

— Защо?

— Защото ни преследват.

Изведоха Томи от килията и го отведоха на разпит. За шести път през последните дванадесет дни. Охранителят го отведе в същата оскъдно обзаведена стая. Той седна на обичайното си място до бюрото, с лице към вратата, и си наля чаша вода от гарафата.

В главата му лека-полека се разпространяваше безразлична вялост. Отговорите, които даваше, вече нямаха значение. Бе успял вече да обърка сметката колко пъти бе отговарял на едни и същи въпроси. Разпитваха го двама полицаи — винаги едни и същи. Само два пъти по изключение те бяха съпровождани от неколцина англоезични господа с костюми — американци. Да говори на английски бе още по-уморително и тогава бе отговарял упорито с нежелание и едносрично.

Норвежките следователи — Сандра и Тур — явно си бяха разпределили предварително ролите. Сандра се преструваше на дружелюбен следовател, а Тур — на пълен злодей.

— Сигурно си дяволски наивен, щом не си забелязал нищо! — без да вади от устата си вечната си дъвка, му крещеше Тур по време на многочасовите разпити. — Седиш тук като пълен идиот, мацката ти те е зарязала и се е изпарила, а ти като че ли все още си мислиш, че тя те обича? Да не си малоумен, Томи?

По принцип Томи успяваше да не реагира на провокациите, но с усилие. Един-единствен път бе загубил самообладание и бе извикал нещо в отговор, но в резултат на това през всичките следващи часове Тур му бе крещял страшно.

— Напълно ли си се смахнал? Щом се стигне до жени и мозъкът ти се размеква, така ли?

„Да върви на майната си” — помисли си Томи. Постави ръцете си на бюрото и опря чело в дланите си. Толкова бе изтощен, така бе уморен. Никак не му стигаше сънят. Вратата се отвори и някой влезе.

Томи се изправи. Сандра затвори вратата зад себе си.

— Как си? — попита тя. — Наспа ли се?

Той я изгледа скептично. В ръцете й нямаше нито папка, нито малък диктофон.

— А къде е приятелчето ми?

— Днес няма да дойде — седна зад бюрото срещу него Сандра.

— Защо? Да не си е намерил нова жертва?

Тя се усмихна.

— Вчера отново те посетиха леля ти и чичо ти. Как мина свиждането?

— Добре — разтърка лицето си с длан той. — Без тяхната подкрепа дори не знам… — сведе поглед и поклати глава той.

— Изглежда, че те стоят зад теб.

— Да.

— Искам да ти кажа някои неща, Томи. Нали не си чувал кой знае какво тези дни.

Томи чакаше мълчаливо. Нещо явно се бе случило, но той си нямаше и понятие дали щеше да е от полза за него. Лицето й бе непроницаемо.

— При взрива в метрото са загинали двадесет и трима души — започна тя. — От тях — шест деца. Почти сто души са ранени, петима — тежко. И вече сме сигурни, че това е работа на трима терористи-камикадзета. Един от тях е Халед Шакур — тя го погледна, очаквайки реакцията му.

— Мда… — каза Томи.

Лицето му се изкриви в гримаса. Нещо в гърдите му се сви.

— Ти, разбира се, си наясно, че това е национална катастрофа, и можеш да си представиш какво става в града.

Той кимна, без да вдига очи.

— Цялата страна скърби, но хората са обзети и от огромна ненавист… норвежките мюсюлмани са изплашени. Понякога си мисля защо фанатиците не виждат, че всичките им опити да попаднат в рая се превръщат в царство на мъртвите на земята.

Томи вдигна поглед.

— Омразата е невероятно силна мотивация, особено ако се свърже с религията.

— Така е — взря се втренчено в него тя.

— Какво е станало? Защо решихте да ми разкаже това точно сега?

— Получихме потвърждение на историята ти.

Той отвори уста, искаше да каже нещо, но не намери думи.

— Шира бе арестувана преди пет дни. И може да се каже, че на практика потвърди дума по дума всичките ти показания. Нямаме основания да подозираме, че сте се договорили предварително.

— Къде я намерихте?

— В една кола на път за шведската граница, далече на север. С нея бяха дъщеря й и още двама — мъж и жена. Съседите й.

— И?

— Сега я разпитват, както и теб.