Том Кристенсен - Царството на мъртвите

— Как е тя?

— Не е много добре. Обаче ни помага. Преди да избяга, е изпратила до Службата за сигурност голям материал за дейността на терористичните групи в Норвегия. По време на разпитите й станаха известни още повече неща, при това в твоя полза. Може да се каже, с извинение, че без нейните показания, щеше да си имаш големи проблеми. Адвокатът ти вече е информиран.

Томи пое дълбоко въздух и бавно издиша.

— Освен това се потвърди, че сестрата на Халед наистина е идвала в Осло. Така че и тази част от историята ти е достоверна. Служителка в хотел „Плаза” си спомни, че по нейна молба е намерила адреса на Шира.

— Арестувахте ли я?

— Не. Сестрата на Халед е изчезнала няколко дни след терористичния акт. Не успяхме да попаднем на следите й. Сигурно има няколко паспорта.

Томи се отпусна на стола.

— Тя би могла да обясни много неща.

— Да. Много бихме искали да разберем защо и как Халед, Саид или както там наистина се казва, е бил свързан с „Глобъл кепитъл”. В момента знаем със сигурност, че тази фирма е участвала във финансирането на терористичната дейност, купувайки фалшиви дългове във всички страни, в които е била регистрирана. Тьойенската фирма за търговия със стари коли, в която е работел неофициално Халед, е получавала пари точно по този начин.

Томи поклати глава:

— Излиза, че той косвено е получавал пари от нашата фирма… въпреки че е искал да я унищожи. Мислите ли, че го е знаел?

— Не знам. Не подлежи обаче на съмнение, че често терористичните групировки и източниците на финансиране действат, без да знаят нищо едни за други. Каналите за връзка са известни само на малцина избрани. И е напълно възможно Халед да не е знаел за тази връзка. Той е бил само… пешка, войник — на устните й се появи бледа усмивка. — Като цяло отговорът е такъв: ние не знаем защо е решил да злепостави фирмата ви, нито защо е убил Стиан Мидгорд и ни е подхвърлил онова фалшиво писмо.

— Значи той е убил Стиан Мидгорд?

— Да. Доказа го експертизата на ДНК-то. А писмото е написано на компютъра на Халед. Намерихме го там.

— Но защо? — хвана се за главата Томи.

— Докато не постъпи информация от Саудитска Арабия, всичко това ще си остане загадка за нас.

— А свързахте ли се вече със саудитските власти?

Сандра се усмихна:

— Те сами решават какво да ни кажат и засега са споделиш съвсем малко.

— Може да е отмъщение?

— Може. Тогава обаче възниква въпросът: за какво? Засега не можем да намерим разумни мотиви, които биха подбудили Халед да навреди на „Глобъл кепитъл”. Това е голям проблем — Сандра го гледаше замислено, сякаш търсеше думите.

— Какво има? — погледна я въпросително Томи.

— Шира… иска да поговори с теб. Вече няколко пъти пита за теб. Какво ще кажеш? Искаш ли да се видиш с нея?

Той изпръхтя и поклати глава:

— Какво? Свободен ли съм? Мога ли да си ходя?

— Принципно — да.

— Принципно ли?

— Ако те пусна, ще рискуваш живота си. И двамата сте в списъка със смъртни присъди, Томи. И ти, и Шира.

Томи преглътна.

— Знаят ли къде съм?

— Не. Това, че и двамата сте тук, не знае никой. По-скоро си мислят, че с Шира сте избягали.

Томи разпери ръце. Чувството на облекчение, че всичко — аха-аха — и ще свърши, се бе изпарило на мига. Тялото отново го болеше. Фанатиците бяха по петите му. Преследваха го.

— Тогава какво, по дяволите, ще правя?

— Именно за това ще поговорим сега.

Не можейки да си намери място, Томи ходеше напред-назад из стаята. Криеха го в тази къща от няколко дни. Отвън се чуха стъпки и той спря. Вратата се отвори и влезе Шира.

Докато вратата се затваряше бавно, тя стоеше на прага и си играеше със сребърните гривни на китката си. Томи бе помолил да им устроят среща насаме.

Самият той бе в другия край на стаята. Изтри потните си длани в панталона си, очаквайки, че тя може би ще се приближи до него. Тя обаче не го направи. Стоеше спокойно и го оглеждаше със сериозен поглед.

Бе бледа и отслабнала. Устните й обаче бяха начервени, а и миглите, както забеляза, бяха подчертани със спирала. Косата й бе вързана на опашка. Бе с черен клин и обикновена бяла блузка с дълъг ръкав.

— Е, какво, да седнем за малко? — попита тя и не дочакала отговора му, седна в най-отдалечения фотьойл.

Томи сви рамене и седна на стола до масата.

— Томи — започна тя, — между облегалката и седалката на фотьойла, в който седеше Микаел, са намерили зареден револвер. Той се е канел да ни убие. Разбираш ли?