Том Кристенсен - Царството на мъртвите

— Халед, изглежда, е участвал в акцията, за която говореха по телевизията — каза тя.

Той я погледна уплашено.

— Нещо обаче се е объркало, защото целта не бе метрото, а американското посолство и Стортингът [54] Стортинг — норвежкият парламент. — Б. пр. .

За миг лицето й изчезна от огледалото, но бързо се появи отново. Ръката й докосна рамото му.

— Ние сме мнозина — такива, които са разстроени и вбесени от ситуацията, създадена от фундаменталистите. С действията си те позорят Пророка и учението му. Те са малцина, но имат господстващо положение. Навсякъде. Мнозина на Запад не виждат като теб разликата между мюсюлманина и ислямиста, между религиозния човек и фундаменталиста. Екстремистите са катастрофа за останалия мюсюлмански свят. Заради тероризма нарасна дискриминацията, на някои места тя стана съвсем непоносима, хората губят работата си, навсякъде се среща враждебност. Мюсюлманите се превръщат за Запада в онова, което са били евреите за немците по време на Втората световна война. Какво, според теб, си мислят за бомбените взривове семействата, които се изхранват с туризъм някъде на Бали или в курортните райони на Египет? И кой загива от тези бомби? Кой страда? Какво мислиш е почувствал на единадесети септември обикновеният мюсюлманин, живеещ в САЩ? За всичко това плащат обикновените мюсюлмани. Хората, които искат да се грижат за семействата си и да живеят в съгласие със своя Бог. Преди всичко от терористите страдат самите мюсюлмани. Терористите са катастрофа точно за онези, които те смятат за свои.

Томи мълчеше. Пред очите му бе Микаел, увиснал на подлакътника на фотьойла със зинала рана на мястото на окото. И кръвта, стичаща се по белия килим. Томи се изкашля, за да потисне гаденето.

— И тогава ние, група съмишленици, решихме, че няма да търпим повече това. Че не трябва да седим със скръстени ръце и да гледаме как екстремистите копаят гроб за всички ни. Освен това знаехме, че преговорите тук няма да помогнат. Европейците са твърде наивни. Това е война. И решихме да използваме собственото им оръжие — терорът, идеологическото разложение и убийствата — и разбрахме, че за известно време враговете на нашия враг могат да станат наши приятели.

Томи усети как в главата му се появява болка, как тя се усилва и пулсира в слепоочията му. Къде отиваха? Какво щеше да стане, когато спрат? И него ли щеше да застреля?

— Повечето мюсюлмани искат да живеят в мир с другите хора и другите религии. Повече няма да позволим екстремистите да представляват всички ни.

Томи й хвърли бърз поглед.

— Микаел — започна той, — той…

— Микаел бе пешка в тази игра. Баща му е богат фундаменталист. Чрез фирми от типа на тази, в която работеше ти, той финансира терористите.

Яростта отново измести страха. Томи се обърна към нея:

— Знаела си за акцията в метрото? Нали?

Гласът й бе учудващо спокоен:

— Преди да се построи, трябва да се разруши.

— Какво, по дяволите, имаш предвид?

— Вие сте твърде наивни. Съотечествениците ти през цялото време си мислят, че това няма да ги засегне. А следите от тази акция ще доведат направо до „Глобъл кепитъл”, а оттам — до най-важния финансов източник за ислямските терористи, до състоятелните саудитци. Уликите ще са сериозни. И Норвегия, ще не ще, ще признае, че войната е неизбежна. Твърде дълго Скандинавия бе убежище за екстремистите и терористите. Никой не гледаше сериозно на тази заплаха. От днес всичко ще се промени. На вас ви бе даден суров урок, такъв, какъвто и на САЩ, Англия и Испания. А терористите се лишиха от още едно убежище.

— Ти си луда — прошепна Томи.

През пелената на виелицата пред тях се появиха фарове на кола. Томи намали скоростта и отби встрани. Не се виждаше обаче краят на пътя. Насрещният автомобил бе огромен. След няколко секунди мина покрай тях. Бе тир. Въздушната вълна една не повдигна колата им.

Шира продължаваше да седи, наведена напред.

— И ти си проникнала в леговището им? При терористите в Осло? — попита той.

— Да.

— И ме използва.

— Наложи ми се да играя по техните правила. Халед не трябваше да заподозре…

— Значи си нещо като агент?

— Да.

— А как… как го е правил Микаел?

— Превеждал е парите, плащайки фиктивни, просрочени сметки, които са постъпвали като инкасо. Парите не са получавани никога. Това е било чист превод на средства на фирми, от които са купувани дълговете.

Томи си мислеше за връзката сметки, на които се бе натъкнал в кабинета на Микаел.