Давид Лагеркранц - Милениум. Мъжът, който търсеше сянката си

Беше споменал, че иска да се качи на кораб и да свири в Ню Йорк, и без да разбере как точно стана, едни хора се появиха и му помогнаха да си набави паспорт и виза, и му уредиха място като кухненски помощник и сервитьор на един товарен кораб, собственост на морския превозвач „Валениус“. Корабът нямаше да го откара в Ню Йорк, ами в Бостън. Към трудовия му договор имаше бележка, прикрепена с кламер, на която беше написано с химикалка: „Музикален колеж „Бърк­ли“, Бостън, щата Масачузетс. Успех! Х.“.

Животът му никога повече нямаше да бъде същият. Щеше да стане американски гражданин на име Дан Броуди и да преживее много фантастични и вълнуващи неща, но дълбоко в сърцето си винаги щеше да се чувства самотен и разочарован. В началото на кариерата си наистина за малко да пробие. Един ден, когато беше едва на осемнайсет, имаше джем сесия в джаз клуб „Райлис“ на улица „Хемпшир“ в Бостън. Изсвири соло, което беше в духа на Джанго, но в същото време в него имаше нещо ново и различно. През публиката премина шепот. Хората започнаха да говорят за него и той се срещна с някои мениджъри и представители на звукозаписни компании. Но всички смятаха, че нещо му липсва, може би смелост и самоувереност. Нещата все се проваляха на финалната права. През целия си живот той щеше да бъде изпреварван от не толкова талантливи, но по-напористи хора. Щеше да му се наложи да се задоволи с живот в сянката на звездите. Все нещо нямаше да му достига. Все повече щеше да му липсва страстта, която бе изпитал, докато свиреше на кея при Блакосшернен.

51 Една от най-дългите улици в центъра на Стокхолм. На нея се намират и най-скъпите бутици в града. – Б. пр.

52 Препратка към т.нар. „Закон на Янте“, създаден от датско-норвежкия писател Аксел Сандемусе, който умерено негативно описва снизходителното и критично отношение, което скандинавците често имат към хората, които изпъкват с успехите или индивидуалността си. Първото правило от „Закона на Янте“ гласи именно „Не си мисли, че си нещо“. – Б. пр.

53 Шведска компания за струнни инструменти, съществувала от 1900 до 1978 година. – Б. пр.

54 Музикален канал на Шведското национално радио, в който се акцентира върху класическа, традиционна, експериментална и джаз музика. – Б. пр.

55 Организация с идеална цел, която помага на деца и младежи, възрастни, бездомни и зависими. – Б. пр.

* * *

Лисбет бе открила няколко по-големи бази данни с движения на длани, които се използваха за медицински проучвания и разработване на роботи. Въведе дан­ните в дълбоката невронна мрежа на Републиката на хакерите и се захвана за работа. Беше толкова съсредоточена, че забрави да яде и да пие, въпреки жегата. Накрая вдигна поглед от монитора и започна да пие, но не вода, от каквато тялото ѝ имаше нужда. Пиеше „Туламор Дю“.

Копнееше за алкохол. Копнееше и за секс, слънчева светлина, джънк фуд, мириса на морето и шума на баровете и усещането за свобода. Но засега се задоволи с уиски. Помисли си, че няма лошо, ако мирише на пияница. Хората не очакваха много от алкхолиците. Обърна се към Ридарфиерден и затвори очи. После ги отвори, изпъна гръб и остави алгоритмите на невронната мрежа да работят и да се самообучават, а тя самата отиде в кухнята и си стопли пица в микровълновата. После позвъни на Аника Джанини.

Аника не се зарадва много, когато чу плановете ѝ. Опита се да я разубеди, но след като не успя, каза, че Лисбет може да заснеме заподозрения, но нищо повече. Препоръча ѝ да се свърже с имама Хасан Фердуси. Той можеше да ѝ помогне с „по-човешките аспекти“. Лисбет не я послуша. Но това нямаше голямо значение. Аника се свърза с имама от нейно име и го прати във Валхолмен.

Лисбет пък изяде пицата си, пи уиски и хакна компютъра на Микаел. Остави следното съобщение:

У дома. Пуснаха ме днес.

Хилда фон е Хилда фон Кантерборг. Открий я.

Провери и Даниел Брулин. Той е китарист, талантлив. Аз имам друга работа. Ще се чуем.

* * *

Микаел видя написаното от Лисбет и се зарадва, че са я пуснали. Опита да ѝ се обади, но тя не вдигна. Микаел изруга и се замисли над съобщението ѝ. Значи, тя също знаеше, че става дума за Хилда фон Кантерборг. Какво означаваше това? Познаваше ли я? Или пък се беше добрала до информацията благодарение на хакерските си умения? Нямаше представа. Но едно беше сигурно: нямаше нужда от увещанията на Лисбет, за да тръгне по дирите на фон Кантерборг. Отдавна се бе съсредоточил изцяло върху това.