Давид Лагеркранц - Милениум. Мъжът, който търсеше сянката си

– Знам всичко това.

– Знам, че знаеш. Но искам да го изтъкна в наша защита. Онзи дом беше като излязъл от ада, Микаел. Не говоря само за насилието и тормоза. Бащата освен това фаворизирал Камила, така че отношенията между сестрите били катастрофални още в началото. Те са родени, за да бъдат врагове.

Микаел се замисли за Камила и убийството на колегата му Андрей Зандер. Стисна здраво чашата си, но не каза нищо.

– Действително имаше причини – самата аз смятах така преди време, Лисбет да бъде пратена в друго семейство – продължи Хилда.

– Но тя е обичала майка си.

– Знам, повярвай ми. Научих много за тяхното семейство. Когато си беше у дома, Залаченко смазваше Агнета от бой и наглед това я беше пречупило. Но когато ставаше дума за дъщерите ѝ, тя беше боец. Предлагаха ѝ пари. Заплашваха я. Връчваха ѝ неприятни писма с правителствени печати. Но тя отказваше да приеме. „Лисбет остава при мен, казваше. Никога няма да я изоставя.“ Бореше се със зъби и нокти, процесът се проточи и всъщност вече беше твърде късно да разделяме момичетата, особено според представите от онова време. Но за Ракел въпросът беше принципен, направо фикс идея, и аз бях повикана, за да посреднича.

– И какво стана?

– Оставах все по-впечатлена от Агнета. По онова време общувахме много и на практика се сприятелихме. Опитах да ѝ помогна да задържи Лисбет. Наистина се борех за това. Но Ракел не се остави да бъде победена толкова лесно и една вечер се появи с личния си великан, Бенямин Форш.

– Кой е това?

– Обикновен социален работник, само че работи за Ракел от цяла вечност. Мартин Стейнберг се погрижи той да бъде назначен при нея. Бенямин не е свръхинтелигентен, но е едър и лоялен. Ракел му е помагала в множество трудни моменти, включително когато той изгуби сина си при автомобилна катастрофа. В замяна Бенямин би направил всичко за нея. Сигурно вече е на повече от петдесет и пет години, но е висок над два мет­ра и е в изключителна физическа форма. Донякъде изглежда мил, има топъл, тъжен поглед и рошави вежди, които понякога го карат да изглежда малко комично. Но може да бъде и груб, ако Ракел поиска това от него. А онази вечер на Лундагатан...

Хилда се поколеба и отпи от розето си.

– Да?

– Случило се скоро след смъртта на Карл Сегер и точно по това време аз съм била на помен – продължи тя. – Вероятно не е съвпадение, операцията е била внимателно планирана. Било студен октомврийски ден. Камила щяла да спи при приятелка, така че Агнета и Лисбет останали сами вкъщи. Тогава Лисбет беше на шест. Рожденият ѝ ден е през април, нали? С Агнета седели в кухнята, пиели чай и ядели сухари. Над Шинарвиксбериет се виела буря.

– Откъде знаеш тези неща?

– Имам три източника – нашия собствен официален доклад, който вероятно е най-малко достоверното опи­сание на събитията, както и версията на Агнета. Впос­ледствие обсъждахме станалото с часове.

– А третият източник?

– Самата Лисбет.

Микаел я погледна учудено. Знаеше колко е затворена Лисбет, когато става дума за живота ѝ. Самият той не бе чувал нищо за тази случка, дори от Холгер.

– Как си я накарала да проговори? – попита той.

– Беше преди около десет години – каза Хилда. – Лисбет се намираше в период, в който искаше да узнае повече за майка си. Разказах ѝ каквото знаех. Казах, че Агнета е била силна и интелигентна личност. Пролича си, че това я зарадва. Седяхме дълго у дома и си говорихме, а накрая тя ми сподели тази история. Беше като удар в корема.

– Лисбет знаеше ли, че работиш за Регистъра?

Хилда фон Кантерборг отвори третата бутилка вино.

– Не – каза тя. – Нямаше представа. Дори не знаеше името на Ракел. Мислеше, че всичко е просто във връзка с попечителството – принудителна мярка от страна на социалните. Не знаеше нищо за изследването на близнаците, а аз...

Хилда завъртя чашата в ръка.

– Премълчала си истината.

– Следяха ме, Микаел. Бях положила клетва за мълчание. Знаех какво се е случило с Карл.

– Разбирам – каза той и в известен смисъл наистина го мислеше.

На Хилда не ѝ е било лесно. Достатъчно смело пос­тъпваше, като разговаряше с него в момента. Нямаше защо да я съди.

– И какво е станало? – попита той.

– Онзи път на Лундагатан ли?

– Да.

– Имало буря, както казах. Бащата се отбил в апартамента предния ден и съответно Агнета имала синини и болка в корема и гениталиите. Пиела чай с Лисбет в кухнята. Тогава на вратата се позвънило и както можеш да се досетиш, двете се ужасили. Помислили си, че Залаченко се е върнал.