Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Майка ти подаде ли жалба в полицията? – обади се Левин. – Проведоха ли следствие?

Рулей поклати глава, докато гасеше фаса си в пепелника.

– Не, прекалено се срамуваше. Боеше се, че ще стигне до вестниците.

– Кой друг знае? – попитах аз.

– Хм, аз… сигурен съм, че и Сесил знае. Сигурно никой друг. Не можеш да го използваш. Тя ще…

– Няма да го използвам без нейно разрешение – прекъснах го. – Обаче може да се окаже важно. Ще трябва да поговоря с нея.

– Не, не бива да…

– Заложени са животът и прехраната ти, Луис. Ако те пратят в затвора, няма да оцелееш. Не се бой за майка си. Една майка ще направи каквото трябва, за да защити рожбата си.

Той сведе очи и поклати глава.

– Не знам…

Бавно издишах в опит да се отпусна. Може би бяхме предотвратили катастрофата.

– Едно знам със сигурност – заявих. – Ще отида в прокуратурата и ще откажа сделката. Ще отидем на процес и ще рискуваме.

Ударите продължаваха да се сипят. Следващият беше нанесен на прокуратурата чак след като хвърлих Ърл на паркинга, където всяка сутрин паркираше колата си, и върнах линкълна пред „Четирите зелени полета“ във Ван Найс, модерен пъб на Виктъри Булевард. Може би затова го харесваха адвокатите – заради името на улицата, което означаваше „победа“. Отляво се намираше барът, отдясно имаше редица ожулени дървени сепарета. Беше фрашкано така, както може да е само ирландски бар вечерта на Свети Патрик. Предполагах, че навалицата е дори по-голяма от предишните години, защото празникът на пияндето се падаше в четвъртък и мнозина от гуляйджиите ги очакваше дълъг уикенд. Бях се погрижил петъчният ми календар да е чист. Винаги си освобождавах деня след Свети Патрик.

Когато започнах да си проправям път сред масата в търсене на Маги Макфърсън, от някой джукбокс в дъното заехтя задължителната „Дани Бой“ [9]. Само че беше пънк версия от началото на осемдесетте и мощният ритъм ме лиши от всякаква възможност да чуя нещо, когато виждах познати лица и ги поздравявах или ги питах дали са виждали бившата ми жена. Като че ли всички откъслечни думи, които долитаха до мен, докато се провирах напред, бяха свързани с Робърт Блейк и смайващата присъда, издадена предишния ден.

В тълпата се натъкнах на Робърт Гилън. Операторът бръкна в джоба си, измъкна четири чисто новички стотачки и ми ги връчи. Банкнотите сигурно бяха четири от ония десет, които му бях платил преди две седмици във ваннайския съд, опитвайки се да направя впечатление на Сесил Добс със способността си да манипулирам медиите. Вече бях таксувал хилядарката на Рулей. Тия четиристотин ми идваха отгоре.

– Предполагах, че ще те срещна тук – извика в ухото ми той.

– Мерси, Стикс – отвърнах. – Ще ги включа в данъчната си декларация.

Гилън се засмя. Потърсих с очи бившата си жена в навалицата наоколо.

– За теб винаги, мой човек – рече той и ме потупа по рамото, докато се провирах покрай него. Накрая открих Маги в последното сепаре в дъното сред шест жени, всички прокурорки или секретарки от Ван Найс. Повечето познавах бегло, обаче ситуацията беше неловка, понеже трябваше да стърча и да надвиквам музиката и тълпата. Плюс факта, че те бяха прокурорки и ме възприемаха като съюзник на дявола. На масата имаше две кани гинес и едната беше пълна. Само че нямаше никаква вероятност да се провра през блъсканицата до бара, за да се сдобия с чаша. Маги забеляза затруднението ми и ми предложи да пием от една чаша.

– И по-рано сме го правили – извика тя.

Усмихнах се и разбрах, че двете кани на масата не са първите. Отпих голяма глътка. Хареса ми. Винаги ми ставаше хубаво от гинес.

Маги седеше в средата отляво между две млади прокурорки, които знаех, че е взела под крилото си. Много от младите служителки във ваннайската прокуратура гравитираха около бившата ми жена, защото шефът, Смитсън, се заобикаляше с прависти като Минтън.

Все още изправен отстрани на сепарето, вдигнах чашата за тост към нея, обаче тя не можеше да ми отговори, защото халбата беше в мен. Затова се пресегна и взе каната.

– Наздраве!

Не стигна чак дотам, че да пие от каната. Остави я и прошепна нещо на жената от външната страна на сепарето, която се изправи и я пусна да излезе. Бившата ми жена стана и ме целуна по бузата.

– За една дама винаги е по-лесно да получи чаша в такива ситуации.

– Особено за красива дама – прибавих.

Тя ми отправи един от ония нейни погледи и се обърна към навалицата, която беше пет пъти по-голяма между нас и бара. После остро изсвири с уста и привлече вниманието на един от чистокръвните ирландци, които управляваха бирените кранчетата и можеха да изографисат арфа, ангел или гола мацка в пяната.