Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Моля те, хайде говори по-тихо – възрази Рулей. – Навън може да има клиенти.

– Не ми пука! Майната им на твоите клиенти. Там, накъдето си се запътил, няма да ти трябват клиенти. Не виждаш ли, че тоя нож проваля всичко, което постигнахме? Носил си смъртоносно оръжие на среща с проститутка. Ножът не е подхвърлен. Твой си е. И това значи, че вече нямаме инсцецировка. Как да твърдим, че тя е инсценирала всичко, щом прокурорът може да докаже, че си носил ножа, когато си влязъл в апартамента й?

Той не отговори, ала аз не му и дадох много време да го стори.

– Ти си го извършил, ебати, и са те пипнали – насочих показалец към него. – Нищо чудно, че не са си дали труда да разпитват в бара. Няма нужда от повече разследване, защото имат твоя нож и твоите кървави отпечатъци по него.

– Не съм го извършил! Това е инсценировка. КАЗВАМ ТИ! Беше…

– Кой крещи сега? Виж, не ми пука какво ми казваш. Не мога да работя с клиент, който не е откровен, който не вижда смисъл да обясни на своя адвокат какво става. Прокуратурата ти направи предложение и смятам, че е най-добре да го приемеш.

Рулей изпъна гръб и рязко взе пакета цигари от масата. Извади една и я запали от предишната, която допушваше.

– Няма да се призная за виновен в нещо, което не съм извършил – заяви клиентът ми с глас, който внезапно беше станал спокоен след първото дръпване на дима.

– Седем години. Ще излезеш след четири. Имаш време до съда в понеделник, после няма да е валидно. Помисли си и ми кажи дали ще приемеш.

– Няма да приема. Не съм го извършил и ако ти не можеш да доведеш делото до процес, ще си потърся друг адвокат.

Левин държеше папката със следствените материали. Пресегнах се и грубо я дръпнах от ръцете му, за да чета направо от анализа на оръжието.

– Не си го извършил, а? – стрелнах Рулей с поглед. – Добре, щом не си го извършил, имаш ли нещо против да ми обясниш защо си отишъл при оная проститутка с изработен по поръчка нож „Черна нинджа“, с тринайсет сантима острие и с твоите инициали отгоре, при това не веднъж, а два пъти, от двете страни на острието?

Свърших си работата с анализа на оръжието и хвърлих папката обратно на Левин. Тя прелетя между ръцете му и го удари по гърдите.

– Защото винаги го нося със себе си!

Настойчивостта на отговора му донесе тишина в стаята. Направих още един тигел пред масичката, вперил очи в него.

– Винаги го носиш – повторих аз.

– Точно така. Аз съм агент на недвижими имоти. Карам скъпи коли. Нося скъпи бижута. И често се срещам с непознати сам в празни къщи.

Той отново ме накара да се замисля. Колкото и да бях, надъхан, все още можех да позная мъждукащото пламъче. Левин се наведе напред и погледна Рулей, после мен. И той го виждаше.

– Какви ги приказваш? – попитах. – Та ти продаваш къщи на богаташи.

– Откъде да знам, че са богаташи, когато ми се обадят и поискат да видят някое място?

Смутено разперих ръце.

– Трябва да имате някаква система да ги проверявате, нали така?

– Естествено, можем да проверим кредитните им карти и да поискаме някои справки. И въпреки това всичко се свежда до това, което ни дават, а тия хора не обичат да чакат. Когато искат да видят някой имот, искат да го видят веднага. Тук има много фирми за недвижими имоти. Ако не реагираме моментално, някой друг ще заеме нашето място.

Кимнах. Пламъчето ставаше все по-ярко. Тук може би имаше нещо, което да използвам.

– Ставали са убийства, знаеш го – продължи Рулей. – През годините. Всеки агент на недвижими имоти знае, че има опасност, когато ходиш на такива места сам. Известно време из този район върлуваше изнасилвач, който нападаше и обираше жени в празни жилища. Майка ми…

Той млъкна. Зачаках. Нищо.

– Какво майка ти?

Клиентът ми се поколеба, преди да отговори.

– Веднъж показвала къща в Бел Ер. Била сама и си мислела, че нищо не я заплашва, защото се намира в Бел Ер. Мъжът я изнасилил. Зарязал я завързана. След като не се прибра в офиса, аз отидох в къщата. И я намерих.

Очите на Рулей се взираха в спомена.

– Кога беше това? – попитах.

– Преди около четири години. Оттогава престана да продава. Просто си стоеше в офиса и нито веднъж не отиде да покаже някой имот. Аз поех продажбите. И тъкмо тогава започнах да нося ножа. Имам го от четири години и го нося навсякъде, освен в самолета. Беше в джоба ми, когато отидох в оня апартамент. Изобщо и не помислих за него.

Настаних се на стола срещу дивана. Мозъкът ми започваше да пуши. Вече виждах как може да се получи. Въпреки че защитата се градеше върху случайност. Кампо беше инсценирала всичко и случайността й бе помогнала, когато беше открила ножа в него. Можеше да се получи.