Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Да, когато влезем при него.

От тавана от двете страни на чакалнята висяха стоманени жици, на които бяха закрепени рамки с размери двайсет на двайсет и пет сантиметра, съдържащи снимки и описание на предлаганите за продан имоти. Преструвайки се, че разглеждам редиците от къщи, които не можех и да се надявам да си позволя дори след сто години, аз се насочих към задния коридор, водещ към офисите. Когато стигнах там, забелязах отворена врата и чух гласа на Рулей. Като че ли уговаряше представяне на имот на Мълхоланд Драйв за клиент, който искал да запази името си в тайна. Озърнах се назад към Левин, който продължаваше да кисне в предната част на чакалнята.

– Пълни глупости – изсумтях и му дадох знак да дойде при мен.

Минах по коридора и влязох в разкошния кабинет на Рулей. Вътре видях задължителното бюро, отрупано с документи и дебели каталози. Само че моят клиент го нямаше там. Беше се проснал на дивана отдясно на бюрото с цигара в едната ръка и телефона в другата. Появата ми го смая и аз си помислих, че секретарката може изобщо да не му е съобщила, че има посетители.

Левин се вмъкна след мен, последван от секретарката, чийто перчем се клатеше като сърп напред-назад, докато бързаше да ни настигне. Уплаших се острието да ней отреже носа.

– Извинявайте, господин Рулей, тия хора просто влязоха, без да ме питат.

– Трябва да затварям, Лайза – каза в слушалката той. – По-късно ще ти се обадя.

След това я остави върху вилката на стъклената масичка.

– Няма нищо, Робин. Можеш да си вървиш.

И я освободи, като махна с опакото на дланта си. Робин ме изгледа така, като че ли бях жито и искаше да ме окоси с тоя свой рус сърп, след което напусна стаята. Затворих вратата и погледнах Рулей.

– Какво става? – попита той. – Приключи ли всичко?

– Нищо подобно – отвърнах.

Носех папката със следствените материали на прокуратурата. Анализът на оръжието беше най-отпред. Приближих се и го пуснах на масичката.

– Успях само да се посрамя в прокуратурата. Обвиненията срещу теб си остават и сигурно ще отидем на процес.

Рулей се умърлуши.

– Не разбирам. Нали каза, че ще скъсаш гъза на прокурора.

– Само че се оказа, че той скъса моя. Защото пак не беше откровен с мен.

После се обърнах към Левин.

– И защото заради теб ни прецакаха.

Рулей разтвори папката. На първата страница имаше цветна снимка на нож с кръв по черната ръкохватка и върха на острието. Не беше същият като на ксерокопията в материалите, които детективът беше получил от своите източници в полицията и ни бе показал на срещата в офиса на Добс още първия ден от делото.

– Какво е това, по дяволите? – вторачи се в снимката Левин.

– Нож. Истинският, оня, който е носил Рулей в апартамента на Реджи Кампо. С нейната кръв и неговите инициали на дръжката.

Рол седна на дивана, колкото можеше по-далече от Рулей. Аз останах прав и двамата ме гледаха. Започнах с Левин.

– Днес отидох да сритам гъза на прокурора и накрая той срита моя ей с тия неща. Кой е източникът ти, Рол? Защото ти е дал белязана колода.

– Чакай малко, чакай малко. Това не е…

– Не, ти чакай. Докладът, в който пишеше, че произходът на ножа не може да се установи, е фалшив. Подхвърлили са го, за да ни прецакат. Да ни измамят. И напълно успяха, защото аз им се натресох, като си мислех, че днес няма как да се издъня, и просто ей така им дадох записа от бара в „Морганс“. Направо го извадих, като че ли е съдийското чукче. Само че не беше, по дяволите.

– Куриерът беше – рече Левин.

– Моля?

– Куриерът. Човекът, който носи докладите от полицейския участък в прокуратурата. Аз му казвам кои дела ме интересуват и той ми ги преснима.

– Е, само че са те надушили и се е получило идеално. По-добре му се обади и му кажи, че ако има нужда от добър адвокат, няма да му помогна.

Усетих, че съм започнал да се разхождам пред тях, обаче не престанах.

– И ти – обърнах се към Рулей. – Получавам сега истинския доклад за оръжието и установявам, че ножът не само е изработен по поръчка, но и че може да се свърже с теб, защото носи тъпите ти инициали! Пак ме излъга!

– Не съм те излъгал – викна ми той. – Опитах се да ти обясня. Казах, че това не е моят нож. Повторих го два пъти, обаче никой не ме слушаше.

– Тогава трябваше да обясниш какво имаш предвид. Казвайки просто, че това не е твоят нож, е все едно да кажеш, че не си го извършил ти. Трябваше да настоиш: „Ей, Мик, може да възникне проблем с ножа, защото аз все пак носех нож, обаче това на снимката не е той“. Какво си мислеше, че просто ще изчезне ли?