Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Това ли е всичко? – попитах.

– Всичко, което съм получил.

Винаги ставаше така. Щом не разполагаше с тях, прокурорът можеше да разтакава предаването им на защитата. Тъй като съм бил женен за прокурорка, със сигурност знаех, че не е необичайно прокурор да инструктира полицаите, които разследват дадено дело, да не бързат да предават всички материали. Така можеха да заявят на адвоката, че искат да играят честно и всъщност не му предават нищо. Адвокатите често наричаха правилата за следствените материали „правила за мошеничество“. Естествено същото се отнасяше и за самите адвокати. Следствените материали трябваше да са „двупосочна улица“.

– И с това ще отидеш на процес, така ли?

Размахах папката, сякаш за да му покажа, че съдържанието й е мижаво досущ като аргументите на прокуратурата.

– Нямам никакви притеснения. Но ако искаш да обсъдим признаването на Рулей за виновен, ще те изслушам.

– Не, в това дело няма да има признаване на вина. Отиваме на таран. Ще се откажем от предварително изслушване и пристъпваме направо към процес. Без отлагане.

– Няма ли да се откаже от правото си на бърз процес?

– Не. Имаш шейсет дни, броени от понеделник.

Минтън сви устни, като че ли това представляваше съвсем незначително неудобство и изненада за него. Добре се владееше. Знаех, че съм му нанесъл силен удар.

– Ами тогава, предполагам, че трябва да поговорим за твоите сведения. Какво имаш за мен?

Беше оставил любезностите.

– Все още събирам материали – осведомих го. – Обаче до повдигането на обвинение в понеделник ще съм готов. Но повечето неща сигурно вече са в папката, която ми даде ти, не смяташ ли?

– Най-вероятно.

– Предполагам, вътре пише, че предполагаемата жертва е проститутка, която е съблазнила моя клиент, нали така, и че след предполагаемия инцидент е продължила да работи като такава, нали?

Устата на Минтън се отвори поне на сантиметър и половина и после се затвори, но това беше добър признак. Бях му нанесъл още един силен удар. Ала той се съвзе бързо.

– Всъщност известно ми е, че упражнява такава професия – заяви прокурорът. – Изненадан съм обаче, че ти вече го знаеш. Надявам се, че не си душил около жертвата, Холър?

– Викай ми Мики. И това, което върша, е най-малкият ти проблем. По-добре внимателно проучи делото, Тед. Знам, че си нов в наказателните и не искаш да излезеш победен. Особено след фиаското с Блейк. Само че тоя случай е като зло псе – хапе.

– Нима? Как така?

Озърнах се над рамото му към компютъра на бюрото.

– Оная бракма там има ли дивиди?

Минтън се обърна. Машината имаше древен вид.

– Би трябвало. Какво носиш?

Разбирах, че ако му покажа записа от охранителната камера в „Морганс“, преждевременно ще му разкрия най-силния си коз, обаче бях сигурен, че щом го види, в понеделник прокурорът няма да повдигне обвинение и делото ще приключи. Моята работа беше да го неутрализирам и да измъкна клиента си изпод стоварилата се отгоре му тежест на прокуратурата. И по тоя начин щях да успея.

Подадох му диска, който по-рано бях получил от Левин. Той го зареди в компютъра.

– Това е от бара в „Морганс“ – поясних, докато Минтън се мъчеше да пусне записа. – Вашите хора изобщо не са ходили там, обаче моят човек отиде. Това е от неделя – вечерта на предполагаемото престъпление.

– И това може да е фалшифицирано.

– Може, обаче не е. Ако искаш, дай да го проверят. Оригиналът е в моя детектив и ще му кажа да ви го предостави след повдигането на обвинение.

След кратка борба прокурорът най-после се справи с дивиди устройството. После мълчаливо изгледа записа, докато аз му посочвах часовника в ъгъла на екрана и всички подробности, на които ми беше обърнал Внимание Левин включително господин Хикс и факта, че е левак – Минтън превъртя записа на бързи обороти, както го инструктирах, след това го пусна нормално, за да види момента, в който реджи Кампо се приближава към моя клиент на бара – Лицето му изразяваше мрачна съсредоточеност. Когато Дискът свърши, той го извади и го вдигна.

– Може ли да го задържа, докато получа оригинала?

– Моля.

Прокурорът го върна в кутията и го постави върху купчината папки на бюрото си.

– Добре, нещо друго? – попита той.

Беше мой ред да пусна малко светлина в устата си.

– Какво искаш да кажеш? Това не ти ли стига?

– За какво?

– Виж, Тед, защо не свършим с баламосването?

– С удоволствие.

– За какво става дума тук? Че дискът праща всичките ти аргументи по дяволите. Хайде да забравим за повдигането на обвинение и процеса и да поговорим за това как Другата седмица ще отидем в съда и заедно ще поискаме от съдията да прекрати делото. Искам да се откажеш от всякакви претенции, Тед. Да не почнете пак да тормозите моя човек, ако някой тук реши да си промени мнението.