Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Знаеш ли аз какво се питам? Какво има в тоя сандвич, по дяволите?

Кърлин протегна към мен остатъка от сандвича си.

– Фъстъчено масло и сардини. Купища качествен протеин, за да издържа още един ден тичане след боклуци. И разговори с тях. Не отговори на въпроса ми.

– Идеално си спя, детектив. Знаеш ли защо? Защото играя важна роля в системата. Нужна роля – също като твоята. Когато някой бъде обвинен в престъпление, има възможност да изпита системата. Ако иска да го стори, се обръща към мен. Това е всичко. Когато го проумееш, нямаш проблеми със съня.

– Интересна версия. Надявам се, че когато затваряш очи, сам си вярваш.

– Ами ти, детектив? Никога ли не си слагал глава на възглавницата, питайки се дали не си пратил невинни хора зад решетките?

– Не – моментално отсече той с пълна уста. – Никога не се е случвало, няма и да се случи.

– Навярно е хубаво да си толкова сигурен.

– Веднъж ми казаха, че когато стигнеш до края на пътя, трябва да погледнеш обществените дърва и да определиш дали си прибавял към тях, или само си взимал. Е, аз съм прибавил към дървата, Холър. Нощем спя спокойно. Обаче се чудя за теб и другите като теб. Всички адвокати само взимате от дървата.

– Мерси за проповедта. Ще я имам предвид другия път, когато сека дърва.

– Ако това не ти харесва, ще ти кажа един виц. Каква е разликата между сома и адвоката?

– Хммм, не знам, детектив.

– Единият обира лайната по дъното, а другият е риба.

И той гръмогласно се засмя. Изправих се. Беше време да вървя.

– Надявам се, че си миеш зъбите, след като ядеш такова нещо – подхвърлих. – Иначе не ми се ще да съм на мястото на партньора ти.

Отдалечих се, замислен за думите му за дървата. И за Сам Скейлс, който беше казал, че съм законен измамник. Днес ме нападаха от всички страни.

– Мерси за съвета – подвикна зад гърба ми Кърлин.

Тед Минтън беше уредил да обсъдим делото „Рулей“ насаме, определяйки ми среща по време, когато знаеше, че прокурора, с когото делеше кабинета, има изслушване в съда. Посрещна ме в чакалнята и ме заведе в офиса си. Изглеждаше ми на не повече от трийсет, обаче се държеше самоуверено. Сигурно имах преднина от десет години и стотина процеса, но той не проявяваше никакви признаци на уважение. Като че ли срещата ни беше досада, която трябва да изтърпи. Нямаше проблем. Бях свикнал. Това ме зареждаше с още гориво.

Когато влязохме в малкия кабинет без прозорци, прокурорът ми предложи стола на партньора си и затвори вратата. Седнахме и се погледнахме. Оставих го да започне.

– Добре, първо, исках да се запозная с теб – рече той. – Още съм нов тук, в Долината, и не познавам много адвокати. Знам, че си от хората, които работят в целия окръг, обаче досега не сме се засичали.

– Може би защото не си имал много наказателни процеси. Минтън се усмихна и кимна, като че ли бях спечелил точка в някакъв мач.

– Възможно е. Така или иначе, трябва да ти кажа, че когато следвах в Южнокалифорнийския, прочетох една книга за баща ти и неговите дела, май че се казваше „Холър от името на защитата“. Нещо такова. Интересен човек, интересни времена.

Беше мой ред да кимна.

– Той почина преди да мога да го опозная, но има няколко книги за него и съм ги чел всичките по няколко пъти. Сигурно затова сега се занимавам с тоя занаят.

– Трябва да е било мъчително да опознаващ баща си от книги.

Свих рамене. С Минтън не бяхме чак толкова добри познати, особено в светлината на това, което се канех да направя с него.

– Случва се, предполагам – прибави той.

– Да.

Прокурорът плесна с ръце, жест, подканващ да преминем към работа.

– Добре, тук сме, за да поговорим за Луис Рулей, нали така? Я да видим, имам тук някои неща за теб.

Той се завъртя на стола си, за да се обърне към бюрото, вдигна тънка папка и пак се обърна към мен.

– Искам да играем честно. Това са следствените материали, събрани до тоя момент. Знам, че не съм длъжен да ти ги дам преди повдигането на обвинение, но по дяволите, айде да я караме приятелски.

Когато прокурорът ти заявява, че ще играе честно и даже нещо повече, опитът ми показва, че трябва да имаш очи и на гърба. Запрелиствах папката, но без да чета нищо. Папката, която бях получил от Левин, беше поне четири пъти по-дебела. Не бях въодушевен, че Минтън разполага с толкова малко неща. Подозирах, че крие нещо от мен. Повечето прокурори те карат да се бръчкаш, за да се сдобиеш със следствените материали, като те принуждават постоянно да ги изискваш до такава степен, че да ходиш в съда и да се оплакваш на съдията. Обаче Минтън с лека ръка ми даваше поне някаква част от тях. Или имаше да учи за наказателните дела повече, отколкото предполагах, или ми играеше номер.