Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Сам?

– Точно така.

– Какво гледа?

– Дивиди. Един стар филм, „Разговорът“. На Копола.

– Значи никой не е бил при теб и не те е видял. Просто си изгледал филма и си си легнал.

– Общо взето.

– Общо взето. Така стигаме до неделя сутрин. Какво прави вчера през деня?

– Играх голф в „Ривиера“, обичайната ми игра за четирима. Започнахме в десет и свършихме в четири. Прибрах се вкъщи, изкъпах се и се преоблякох, вечерях в къщата на майка ми – интересува ли те какво ядохме?

– Не. Но по-късно сигурно ще ми трябват имената на хората, с които си играл голф. Какво стана след вечеря?

– Казах на майка, че се прибирам, но излязох навън.

Забелязах, че Левин е започнал да си води бележки в тефтерче, което беше извадил от джоба си.

– Каква е колата ти?

– Имам две, рейнджроувър четири по четири, с който развеждам клиенти, и карера – карам я, когато съм сам.

– Значи снощи си бил с поршето, така ли?

– Точно така.

– Къде отиде?

– Отатък хълма, в Долината.

Каза го така, като че ли за момче от Бевърли Хилс е рисковано да се спусне в работническите квартали в долината Сан Фернандо.

– Къде по-точно?

– На Вентура Булевард. Обърнах едно в „Натс Норт“, после още едно в „Морганс“.

– В тия барове човек може да забърше мацка, нали така?

– Да. Тъкмо затова отидох там.

Каза го делово и аз оцених откровеността му.

– Значи си търсел жена. Конкретна жена ли, някоя позната?

– Не, чисто и просто исках да спя с жена.

– Какво се случи в „Натс Норт“?

– Случи се това, че нямаше никакви хора, затова си тръгнах. Даже не си допих чашата.

– Често ли ходиш там? Барманите познават ли те?

– Да, познават ме. Снощи там работеше едно момиче, казва се Пола.

– Добре, значи не ти се е отворил парашутът, затова си си тръгнал. Отишъл си в „Морганс“. Защо точно там?

– Просто редовно посещавам това заведение.

– Познават ли те?

– Би трябвало. Давам добри бакшиши. Снощи на бара бяха Денис и Дженис. Познават ме.

Обърнах се към Левин.

– Как се казва жертвата, Рол?

Детективът разтвори папката си и извади полицейския доклад, обаче отговори, без да го погледне.

– Реджина Кампо. Приятелите й викат Реджи. Двайсет и шест годишна. Казала на полицията, че е актриса и че в момента работи като телефонистка.

– И се надява скоро да си осигури охолен живот – подхвърли Добс.

Не му обърнах внимание.

– Луис, преди вчерашния случай познаваше ли Реджи Кампо? – попитах аз.

Той сви рамене.

– Слабо. Мяркал съм я из баровете. Обаче никога не съм бил с нея. Даже не бяхме разменили и една приказка.

– Опитвал ли си се да я заговориш?

– Не, никога не съм имал възможност. Тя като че ли винаги беше с друг мъж или с повече хора. Не обичам конкуренция, нали разбираш? Стилът ми е да търся сами жени.

– Какво беше по-различно снощи?

– Снощи тя дойде при мен, това беше по-различно.

– Разкажи ни какво се случи.

– Няма нищо за разказване. Аз бях на бара в „Морганс“ и оглеждах възможностите, а тя беше в отсрещния край с някакъв тип. Изобщо не й обърнах внимание, защото вече изглеждаше заета, разбираш ли?

– Аха, и какво се случи?

– Ами след известно време мъжът, с когото беше мацка-та, отиде да пикае или да пуши и тя моментално се домъкна при мен и ме попита дали проявявам интерес. Казах й, че да, но нали си с друг… Не мисли за него, вика тя, той ще си тръгне до десет и тогава съм свободна за цялата нощ. Написа ми адреса си и ми каза да отида след десет. Отговорих, че ще отида.

– Върху какво ти написа адреса си?

– Върху салфетка. Обаче отговорът на следващия ти въпрос е, не, не я пазя. Запомних адреса и я изхвърлих. Работя в бизнеса с недвижими имоти. Помня адреси.

– По кое време се случи това?

– Не знам.

– Е, тя ти е казала да отидеш след десет. Погледна ли си часовника по някое време, да видиш колко ти остава да чакаш?

– Струва ми се, че беше между осем и девет. След като оня се върна, двамата веднага си тръгнаха.

– Кога си тръгна ти?

– Останах още няколко минути, после станах. Отбих се на още едно място, преди да отида при нея.

– Къде?

– Ами тя живееше в апартамент в Тарзана, затова отидох в „Ламплайтър“. Беше ми на път.

– Защо?

– Ами, нали разбираш, исках да видя какви са възможностите. Нали разбираш, да видя дали няма нещо по-добро, нещо, за което не се налага да чакам, или…

– Или какво?

Той не довърши мисълта си.

– С което да продължиш ли?

Рулей утвърдително кимна.

– Добре, с кого разговаря в „Ламплайтър“? Между другото, къде е тоя бар?